Тодор Бояджиев (офицер от Държавна сигурност): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|офицер
| име = Тодор Бояджиев
| портрет =
| портрет-описание =
| описание = български офицер
| роден-място = [[Карнобат]], [[Царство България]]
| починал-дата =
| още = {{Депутат-България|7в=1|39н=1}}
}}
Line 11 ⟶ 7:
 
== Биография ==
Роден е на 10 октомври 1939 г. Дядо му по майчина линия е [[Лефтер Мечев]], войвода на [[ВМОРО]].<ref>[http://old.segabg.com/article.php?id=199873 Генерал Тодор Бояджиев: „Зад всеки успял мъж има жена“], интервю на Галина Минчева, в-к „Сега“, 27 октомври 2001 г.</ref> Завършва гимназия в [[Бургас]], а после и радиоинженерство в [[Технически университет (София)|МЕИ]] (1963).
Роден е на 10 октомври 1939 г. Дядо му по майчина линия е [[Лефтер Мечев]], войвода на [[ВМОРО]].<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=199873 Генерал Тодор Бояджиев: „Зад всеки успял мъж има жена“]</ref> Завършва гимназия в [[Бургас]], а после и радиоинженерство в [[Технически университет (София)|МЕИ]] (1963). Влиза в системата на [[МВР]] от 14 февруари 1963 г. Постъпва на работа в Четвърто техническо управление на Държавна сигурност. Впоследствие е преназначен към Научно-техническото разузнаване на Първо управление на ДС. Позицията, зад която е легендиран е на служител на Научноизследователски институт за кино, радио и акустика. През 1966 г. преминава 7 месечен курс в школата на [[КГБ]]. На следващата година става член на БКП. От 1967 до 1972 г. работи под прикритие на заместник-търговски представител в Ню Йорк. След като се завръща през 1972 г. става заместник-началник на отделение. Докато е в Ню Йорк успява да вербува чужда гражданин за нужните на научно-техническото разузнаване (НТР).<ref>Методиев, М. и Дерменджиева, М., Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери, Изд. Сиела, с. 728</ref> В България работи като съветник и заместник-главен директор на Центъра за приложна информация към Комитета за наука и технически прогрес. От 1977 г. е резидент в САЩ под прикритието на съветник в представителството на [[НРБ]] в ООН. Завръща се в България през 1981 г. и е назначен за заместник-началник на Първо главно управление на ДС и началник на 06 информационен отдел на управлението. На 7 февруари 1990 г. е назначен за началник на Централното информационно-организационно управление, но остава на поста само един месец до 29 март 1990 г., когато става първия главен секретар на МВР. На 12 май 1992 г. напуска. Създава и оглавява асоциацията „Български евроатлантически разузнавателен форум“ (БЕРФ). През 1990 г. става заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България.<ref>[http://meridian27.com/content/todor-boyadzhiev Тодор Бояджиев]</ref> Бил е депутат във Великото народно събрание и 39 народно събрание. Тодор Бояджиев е част от списъка на предложените от [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] за [[Обществен съвет към МВР]].
 
Влиза в системата на [[МВР]] от 14 февруари 1963 г. Постъпва на работа в Четвърто техническо управление на Държавна сигурност. Впоследствие е преназначен към Научно-техническото разузнаване на Първо управление на ДС. Позицията, зад която е легендиран, е на служител на Научноизследователски институт за кино, радио и акустика. През 1966 г. преминава 7 месечен курс в школата на [[КГБ]]. На следващата година става член на [[БКП]]. От 1967 до 1972 г. работи под прикритие на заместник-търговски представител в Ню Йорк. След като се завръща през 1972 г. става заместник-началник на отделение. Докато е в Ню Йорк, успява да вербува чужда гражданин за нужните на научно-техническото разузнаване (НТР).<ref>Методиев, М. и Дерменджиева, М., ''Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери'', Изд. Сиела, с. 728.</ref>
 
В България работи като съветник и заместник-главен директор на Центъра за приложна информация към Комитета за наука и технически прогрес. От 1977 г. е резидент в САЩ под прикритието на съветник в представителството на [[НРБ]] в [[ООН]]. Завръща се в България през 1981 г. и е назначен за заместник-началник на Първо главно управление на ДС и началник на 06 информационен отдел на управлението. На 7 февруари 1990 г. е назначен за началник на Централното информационно-организационно управление, но остава на поста само един месец до 29 март 1990 г., когато става първия главен секретар на МВР. На 12 май 1992 г. напуска. Създава и оглавява асоциацията „Български евроатлантически разузнавателен форум“ (БЕРФ). През 1990 г. става заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България.<ref>[http://www.meridian27.com/content/todor-boyadzhiev Тодор Бояджиев в сайта на издателствно „Либра Скорп“].</ref>
 
Бил е депутат във Великото народно събрание и 39 обикновено народно събрание. Тодор Бояджиев е част от списъка на предложените от [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] за [[Обществен съвет към МВР]].
 
== Звания ==
Line 36 ⟶ 38:
== Източници ==
<references />
 
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Бояджиев, Тодор}}
Line 45 ⟶ 48:
[[Категория:Български политици след 1989]]
[[Категория:Български разузнавачи]]
[[Категория:Родени в Карнобат]]
[[Категория:Главни секретари на МВР]]
[[Категория:Родени в Карнобат]]