Велико преселение на народите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Ред 11:
Причините за началото на Великото преселение на народите са спорни. До около средата на ХХ век причината (или поне главната такава) се смятала инвазията на хуните от [[4 век|ІV]] – [[V век]]. Хуните още от около [[2 век|ІІ век]] водели битки с населението на [[Поволжие]]то, притискайки ираноезични и германоезични европеидни племена. През 70-те години на IV век хуните водят война с Готското кралство и през 375 година ги разбиват при р. Истър (днес [[Дунав]]) и дълготрайно усядат на европейски територии. Някои хронисти оприличават хуните на полуживотни, [[Кентавър|кентаври]]. Страхувайки се от този ''Бич Божий'', племената започват да [[Миграция|мигрират]]. Това от своя страна води до миграцията на племена, които не са били пряко застрашени от хуните.
 
Тези теории обаче в днешно време са спорни. Анализ на климата от този период показва, че около [[III век|III]] – IV век по степите на [[Евразия]] настъпило засушаване – навярно това е причината за инвазията на хуните. Климатът бил по-студен преди, което означавало по-малко добри земеделски площи за европейците, а пък през [[VI век|VI]] – [[VII век]] има малък „[[ледников период]]“, което още повече влошило условията за живот. Предполага се, че тези промени имат пряко влияние върху Великото преселение.
 
[[Римската империя]] не успява да асимилира имигриралите на нейните територии [[варвари]], което може да се смята за още една причина.
 
== Главни движения ==
Миграциите през Великото преселение на народите имат ясно очертана посока. Народите от по-северните [[Географска ширина|географски ширини]] се придвижват на юг, а източни народи, живеещи на предела между Европа и [[Азия]], се придвижват на запад. Може да се отличат два периода – първи (напр. [[вандали]]) – IV – V век и втори (напр. [[българи]]) – VI – VII век, въпреки че понякога се говори и за трета „вълна“ (напр. [[маджари]]те) от VII – [[IX век]]. През първия период голяма част от народите се заселват на територии на Римската империя и служат на [[император]]а, след което се отцепват, или пък от самото начало превземат римски територии. Например през 376 г. край Адрианопол (днес [[Одрин]]) има [[Готи|готски]] бунт. Две години по-късно отново готите, водени от [[Фритигерн]], [[Битка при Адрианопол (378)|водят битка с Рим]]. Побеждават, а на бойното поле умира римският император [[Валент (Римска империя)|Валент]].
 
След поредица лоши владетели от II век, <ref>а според някои учени и защото си подслаждали виното с [[олово]] (оловото се превръщало в оловен [[ацетат]] – силно токсичен и води до промени в мозъка и костите, оглупяване)</ref>, а според други учени заради моралния упадък на римските граждани, империята запада. Отслабената империя не може да удържи всичките територии, на които се разпростира и затова позволява на различни варварски групи да населяват гранични територии, но като приемат да са подвластни на Рим. Някои групи живеят близо до големи римски градове, но очевидно империята ги желае само като дребни земевладелци. В Римската империя е съществувал начин, по който варварин да стане римски гражданин (напр. да постъпи в римската войска за определен период от време), но те не са приложими при цели племена и народи.