Вечерна поща (1901 – 1914): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени |
||
Ред 28:
Той е вестник за политика, литература, индустрия и икономия. Започва да се издава от [[Наум Тюфекчиев]] и [[Стоян Шангов]] в 1900, като излиза до 1914 година. Създаден е по инициатива на [[Борис Сарафов]] и доктор [[Никола Генадиев]] с цел подпомагане на македонската кауза.
Негов първи главен редактор е Стоян Шангов. До 11 януари 1902 г. се издава 3-4 пъти седмично (в понеделник, вторник, четвъртък и събота), а от тази дата нататък става ежедневник. Първоначалното мото на вестника е: „Вестник „Вечерна поща“ за политика, литература, икономия и индустрия“, но впоследствие се променя на „Новини от цял свят“. По-късно като съдружници във вестника влизат [[Ставре Наумов]] и Петър Михайлов. Русофобите Михайлов и Наумов, подкрепени от [[Симеон Радев]] по това време репортер на вестника и от Никола Генадиев, влизат в конфликт с яркия русофил Шангов. На 19 октомври 1908 година Шангов не е допуснат до редакцията на вестника от няколко въоръжени лица и е заменен като главен редактор от Радев.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/sls/sls_16.html#7 Стойков, Симеон. Ениджия – една България, останала в миналото, Фондация
Вестникът има голяма тежест в обществото, като с това се е съобразявал дори [[Фердинанд I]]. Според изследователя на българския печат доктор [[Борис Андреев]], за времето си „Вечерна поща“ е водещ вестник на Балканите.<ref>[http://books.google.com/books?id=j3UslQH52OsC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Панайотов, Филип, Иванка Николова. Алманах България 20 век. Издателство Труд, 1999, стр. 833.]</ref> Вестникът е определян за най-добрия независим български вестник за времето си.<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/mbinna/narodenglas/naroden_glas.html История на най-големия български емигрантски вестник „Народен глас“]</ref>
Ред 34:
Други редактори на вестника са Ставре Наумов, Петър Михайлов, Петър Даскалов, [[Матей Геров]], Иван Коларов, Ради Радев, Емил Козак - Чермак, [[Димитър Михалчев]], [[Никола Милев]], Димитър Константинов, [[Александър Божинов]] и Иван Славов.<ref>Уводна статия на в. Революционен лист, 2 юни 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.478-479.</ref>
След изгонването си Шангов започва да издава свой вестник под същото име – „Шангова Вечерна поща“ и „Вечерна поща“ започва да е наричана „Наумова Вечерна поща“. След раздялата започва упадъкът на вестника, засилил се с напускането на Радев. И двете издания намаляват цената си от 10 на 5 стотинки. В 1914 година Наумова поща минава в ръцете на печатаря Петър Глушков. Наумов остава известно време редактор, но по-късно е уволнен. Вестник „[[Дневник (1902 – 1944)|Дневник]]“ подкопава позициите на „Вечерна поща“ и в София, и в провинцията и вестникът спира.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 198 – 199. ISBN
== Бележки ==
|