ГКПП Кулата - Промахон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-ж\.п\. +жп)
Правописна грешка.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 7:
Първата железопътна линия тук е направена още в 1918 г. от българската държава в края на Първата световна война, това е изградената с дължина 164 km и ширина 600 mm [[теснолинейка]] [[Радомир]] – [[Горна Джумая]] – [[Валовища]], достигнала [[Рупел]] на няколко километра от Валовища. Железопътната връзка със Солун остава незавършена, но в участъка до Горна Джумая линията до 1937 г.<ref>[http://www.promacedonia.org/adzh/adzh_posleslov.htm Ангел Джонев, Македония в железопътната политика на България (1878 – 1918 г.)]</ref><ref> Деянов, Д. Железопътната мрежа в България 1866 – 1975. С., 2005, стр. 131 – 139 и 144.</ref> е преизградена с нормална ширина и се работи към [[Симитли]] тя да замени теснолинейката до гръцката границата при Кулата, преди войната нормалната линия е завършена до [[Крупник]]<ref>ЦДА, ф. 157к, оп. 1, а.е. 1024, л. 1б.</ref>.
 
По-късно по време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление на Беломорието и Македония]] в 1941 – 1944 г. минните полета поставени от гърците в [[Рупелски пролом|Рупелското дефиле]] са разчистени и от 24 август до 29 ноември 1941 г. е построен, въведен в експлоатация и на 8 декември 1941 г. е тържествено открит от министъра на благоустройството [[Димитър Василев (политик)|Димитър Василев]] оставъщиятоставащият участък на теснолинейната линия до Валовища. Той е с дължина 14,8 км, общо са положени 18,2 км релси с гаровите коловози, извършени са 106 867 куб. м землени и скални работи, вложени са 206 485 надници, а общата инвестирана от [[Царство България]] сума е 9 873 985 лв<ref>[http://www.extremecentrepoint.com/archives/8765 Ангел Джонев, Българските железопътни строежи в Македония през Втората световна война (1941 – 1944 г.)]</ref>. Така най-сетне е осъществена жп връзката София – Солун. До края на българското управление от бюджета на държавата в изграждането на нормалната жп линия Крупник – Валовища (81 km) са вложени още 1 244 746 523 лв., на 1 декември 1945 г. линията е открита в участъка Крупник – [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]] 54 km, но с връщането на гръцката администрация в Беломорието след 9 септември 1944 г. линията отвъд границата отново е прекъсната.
 
В 1964 г. след споразумение с Гърция е завършен свързващият нормален участък [[Генерал Тодоров (село)|Генерал Тодоров]] – Валовища, открит тържествено за експлоатация на 30 май 1965 г. Линията е електрифицирана и реконструирана в 2001 г. от [[Държавно предприятие]] Транспортно строителство и възстановяване<ref>[http://www.tsv-bg.com/opcms/opencms/menu/bg/basic_activity/railway_building/radomir/ Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“, Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Радомир – Дупница – Кулата]</ref>.