Вивиан Фукс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души)
Ред 44:
През 1956 – 1958 г., заедно с [[Едмънд Хилари]], Фукс ръководи англо-новозеландска експедиция в [[Антарктида]], целта на която е извършване на първото трансантарктическо пресичане на континента от [[море Уедъл]] до [[море Рос]] през [[Южния полюс]]. За тази цел са построени две базови станции: „Шакълтън“ – на брега на море Уедъл ({{coord|77|57|S|37|16|W|}}) и „Скот“ – в залива [[Макмърдо (залив)|Макмърдо]] на [[море Рос]]. По време на разузнавателните полети Фукс открива ледниците [[Слесър (ледник)|Слесър]] и [[Рековери]] и планината [[Шакълтън (планина)|Шакълтън]] с хребета [[Терън (планина)|Терън]] ({{coord|79|05|S|28|15|W|}}) в него.
 
На 24 ноември 1957 отрядът на Фукс, състоящ се от 11 човекадуши с 8 всъдехода и два кучешки впряга потегля от станция „Шакълтън“ на юг. Пътят е много труден. Заради високите снежни и ледени преспи и големите пукнатини се налага често да променят направлението и да пътуват на зиг-заг. След като загубва един всъдеход на 19 януари 1958 групата достига Южния полюс. Тук го очаква групата на [[Едмънд Хилари]]. След четиридневен отдих двамата изследователи поемат към залива Макмърдо и по разузнатия вече от Хилари маршрут пристигат на станция „Скот“ на 2 март 1958 след 98-дневен преход.
 
По време на целия 2158 мили преход на всеки 50 км се измерва дебелината на ледената покривка, което позволява за първи път да се определи надлъжен профил на повърхността и подледената покривка. Средната дебелина на леда по маршрута според получените данни е почти 2000 м. След успешното завършване на експедицията Фукс издава съвместно с Хилари през 1958 книгата ''„The crossing of Antarctica“'' (1958, 1960, съвместно с E. Hillary) и същата година, отново заедно с Хилари му е присъдено рицарско звание.