Анадолско плато: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 20:
[[Малоазийска планинска земя|Малоазийската планинска земя]] включва много и високи планини, между които се намира Анатолийското плато. То не е хомогенно, но като цяло представлява еднообразен релеф. Ограничава се от морските райони съответно от [[Понтийски планини|Понтийския хребет]] на север и от [[Тавър|Таврийските планини]] на юг откъм [[Средиземно море]]. На изток преходът не е рязък към следващото плато от Предна Азия – [[Арменско плато|Арменското плато]]. От него се ограничава от неясно очертаните хребети на [[Източен Тавър]]. На северозапад и запад към [[Егейско море|Егейско]] и [[Мраморно море]], широкото полупустинно плато оградено от планинските масиви които го опасват, преминава в тесни и плодородни крайбрежни ивици.
 
В югоизточната част на Анадолското плато се издигат няколко затихнали и един действащ вулкан [[Ерджиес]] (3916 m), който е и най-високата точка в [[Мала Азия|Анатолия]]. Дължината на платото е около 600 km, а широчината му е около 400 km. Надморската му височина е от 800900 до 1500 m.
 
Анатолийското плато е изградено предимно от седиментни скали. Включва безотточни котловини, предимно солени езера (Туз, Сифе), но и сладководни на юг. Растителността е полупустинна – [[степ]]на. Платото е залесено само на северозапад и североизток откъм Понтийските хребети. Земеделските култури които се отглеждат се напояват с дъждовна вода. Широко застъпено е отглеждането на [[пшеница]], като основна култура. Поливното земеделие е ограничено в областите около реките, и на местата където има достатъчно подземни води на разположение. Поливните култури отглеждани на платото са [[ечемик]], [[царевица]], [[памук]], различни плодове, [[грозде]], [[опиумен мак]], [[захарно цвекло]], [[роза|рози]] и [[тютюн]]. Платото е подходящо и за [[скотовъдство]], давайки паша на животните.