Уикипедия

Варна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 28:
Около града постепенно се образува [[агломерация]] с вилните зони край „[[Евксиноград]]“, квартал [[Виница (Област Варна)|„Виница“]], чак до „[[Златни пясъци]]“. Територията в посока град [[Аксаково]] също е в процес на застрояване.
 
В чертите на града са курортните комплекси [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Св. св. Константин и Елена]] и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с темературатемпература 35 – 50&nbsp;°C.<ref>[http://go.varna.bg/adm/docs/plan_bedstviq.htm План за защита на населението при бедствия, община Варна]</ref>
 
=== Aдминистративно деление ===
Ред 100:
|}}
 
[[КартинкаФайл:TempVarna.png|мини|Средногодишни температури във Варна за периода
1973 г. – 2012 г. Повишаване на средногодишната температура за измервания период с 0,65 °С]]
температура за измервания период с 0,65 °С]]
[[Климат]]ът на Варна е с морско и континентално влияние. Средната януарска температура е 1,9 °С, средната юлска – 22,4 °С, средногодишната е 12,2 °С, абсолютната минимална температура е –19 °С, абсолютната максимална е 41 °С. Средните годишни валежи са 540,3 mm.
 
Line 113 ⟶ 112:
 
[[Файл:VarnaMemorial.jpg|мини|Мавзолей на Владислав Варненчик]]
През [[15]] г. градът влиза в състава на новосъздадената [[римска провинция]] [[Мизия]], а през [[2 век]] е обграден с нова крепостна стена от [[рим]]лянитеримляните. Един от паметниците на древния Одесос са Римските [[терми]]. Те са най-голямата антична [[общество|обществена]] [[сграда]], открита в България, и най-голямата като площ [[баня]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Останките се намират в югоизточната част на днешна Варна.
 
[[Файл:Siege of Varna 1828.jpg|мини|Обсадата на османската крепост във Варна от руски войски. Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]]
Line 284 ⟶ 283:
|align="left"|Не се самоопределят || 2288 || 0,68
|-
|align="left"|Не отговорилиНеотговорили || 31 276 || 9,33
|}
 
Line 311 ⟶ 310:
| [[Успение Богородично (Варна)|'''Катедрален храм „Успение на Пресвета Богородица“''']]|| На 9 ноември 1879 г. Варненско-преславският митрополит Симеон свиква събор да избере осемчленна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и за построяването на църква и училище. По-късно – през 1880 г. (на 22 август) – след тържествен молебен българският княз Александър I полага основния камък на съборната църква във Варна „Успение на Пресвета Богородица“.
 
КатедралениятКатедралният храм е завършен през 1886 г.
|| [[Файл:Bulgaria-Varna-02.JPG|Bulgaria-Varna-02|150px]]
|-
Line 531 ⟶ 530:
[[Морска гара Варна]] през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.<ref>[http://www.port-varna.bg/news-article.php?id=103 „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ – новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006]</ref>
 
[[Пристанище Варна]] e разположено на Черноморското крайбражиекрайбрежие при Варна (терминал Варна Изток) и във вътрешността на Белославското езеро, при Девня (Терминал Запад). То е най-голямото българско пристанище и разполага с общо 34 корабни места, с максимално допустимо газене от 11,30 m. През 2011 г. са обработени 9,15 милиона тона товари, като по този показател изпреварва [[Пристанище Бургас]].<ref>[http://www.maritime.bg/2011/12/28/pristanishte-burgas-obraboteni-tovari-2011/ 3,5 млн. тона са обработените товари на Бургаското пристанище от началото на годината], посетен на 27 януари 2012</ref>
 
=== Обществен ===
Line 646 ⟶ 645:
 
{{Основна|Фестивален и конгресен център}}
Фестивален и конгресен център – Варна (ФКЦ) е открит през 1986 г. От създаването си той се налага като център на най-престижните местни събития в сферата на изкуството и културата. Там, освен артистични прояви и фестивали, се организират и научни срещи, семинари, различни фирми отбелязват своите годишни празници. ФКЦ е съорганизатор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, фестивала на българския игрален филм „Златната роза“, фестивала на европейските филмови копродукцикопродукции, международния музикален фестивал „Варненско лято“, Варненския театрален фестивал, международния майски хоров конкурс, [[Международен балетен конкурс - Варна|Международния балетен конкурс – Варна]], европейския музикален фестивал, Коледния и майския салон на изкуствата, международния детски фестивал на изкуствата „Съзвездие море – слънце, младост, красота“. Сградата на Фестивален и конгресен център се намира в непосредствена близост с входа на [[Морска градина (Варна)|Морската градина]].
 
==== Дворец на културата и спорта и Летен театър Варна ====
Line 779 ⟶ 778:
* Хандбален клуб „Спартак“
* Спортен клуб по водна топка „Комодор“
 
* Спортен клуб по водна топка „Дръзки“
 
* Ръгби клуб „Варна“
* Тенис клуб „Черно море-Елит“
Line 793 ⟶ 790:
* Йога клуб “Мареа"
* Йога клуб „Свародая“
* Доджо КайСейКан – Варна (кендо/японска фектовкафехтовка)
* Спортен йога клуб „Колобар“
* Велоклуб „Устрем“
Line 883 ⟶ 880:
Варненската Зоологическа градина е открита на 30 април 1961 година. Дело е на арх. Б. Маркова и арх. К. Каракашев. Огромна заслуга за построяването на парка има тогавашният кмет Николай Бояджиев.
 
Зоологическата градина е раположенаразположена в Морската градина на града, близо до Делфинариума и Природо-научния музей. Тя е дом на общо 300 представители от 60 вида птици, хищници, тревопасни, примати и водоплаващи.
 
През 1998 г. е създадено общинско предприятие „Зоокът“, което стопанисва и менажира Зоопарк Варна.
Line 907 ⟶ 904:
 
==== Сектор Примати ====
Тук са най-атрактивните обитатели на Зоологическата градина – муймунамауймуна гвенон (коткоподобна маймуна).<ref>[http://varna-zoo.com/ сайт Зоопарк Варна]</ref> 
 
=== Други ===
Line 930 ⟶ 927:
== Литература ==
{{commonscat|Varna|Варна}}
* Константин Тотев, Валентин Плетньов: ''Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско XI-XIV век. Byzantine art: Christian relics from Varna region 11th-14th centuries''. Варна, Славена, 2011.
* Симеон Кулиш: ''Варненската комуна (29 декември 1919 – 23 май 1921). Социално-икономически и политически аспекти. Битката между „Давид и Голиат“''. – Минало, 2011, № 3,
* Ангел Дюлгеров: ''Паралелни светове''. Варна, Славена, 2011.
* Борислав Дряновски: ''Кметовете на Варна. Част 2: 1903 – 1923.'' Варна, Славена, 2011.
* Ангел Дюлгеров: ''Паралелни светове: Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели.'' Варна, Славена, 2011.
* Петър Стоянов: ''Варна между двете световни войни 1919 – 1939.'' Варна, Стено, 2003.
* Томова, Красимира и Бозова, Тинка: ''Кметовете на Варна'', Варна: МС, 2010. ISBN 978-954-8493-12-3
* Пасков, Емил Величков: Варна – архитектура, архитекти, Варна: МС, 2009. ISBN 978-954-92262-2-5
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Варна“.