Димитър Дечев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http); козметични промени |
мРедакция без резюме |
||
Ред 12:
Димитър Дечев е роден през 1883 година в [[Сливен]], тогава в [[Източна Румелия]]. Завършва сливенска гимназия и [[Военно училище|Военното училище]] в София, от което излиза с чин портупей-юнкер. Първоначално постъпва в Българската армия и е произведен поручик. Присъединява се към [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] и през 1902 година става четник при [[Тома Давидов]]. Обезоръжен е от последния и е изпратен през Гърция обратно в България с трима четници.<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 188 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През януари 1903 е създадена щабна чета с главен войвода Димитър Дечев, в която се включват ръководителите на битолския окръг, сред които и [[Борис Сарафов]]. Извършват обиколки в [[Смилево|Смилевско]], [[Крушево (град)|Крушевско]], [[Демир Хисар (област)|Демирхисарско]], [[Охрид]]ско, [[Ресен]]ско, [[Долна Преспа|Долнопреспанско]], [[Костур (град)|Костурско]] и [[Лерин]]ско като довършват приготовленията там за същинското въстание.
[[Файл:Boris Sarafov cheta IMARO.jpg|мини|250п|Щабната чета на Димитър Дечев и [[Борис Сарафов]] по времето на Илинденското въстание.]]
Димитър Дечев участва на [[Смилевски конгрес]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. По-късно е определен за военен ръководител на Демирхисарския район за време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в който замества [[Георги Попхристов]] преминал в Леринско.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_13.html Спомени на Георги Попхристов]</ref> След началото на въстанието четата постоянно е в движение и води боеве с турска войска в Охридско, Смилевско и Демирхисарско. <ref>Елдъров, Светозар и колектив, „Илинденско-Преображенското въстание 1903“, Военно издателство, 2003 г., стр.36</ref> След смъртта на [[Йордан Пиперкатd]] на неговото място е избран Дечев. Загива при изтеглянето на четата към България след потушаването на въстанието на 22 октомври 1903 година при село [[Сълп]], Велешко<ref>Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 45.</ref>. Главата му е отрязана и отнесена във Велес<ref>Николов, Борис и Овчаров, Владимир, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.51</ref>.
== Бележки ==
| |||