Разлика между версии на „Първа световна война“

м
редакция без резюме
м (Премахната редакция 10325991 на MartoBBG (б.))
Етикет: Връщане
мNo edit summary
Поводът за войната е [[Сараевско убийство|убийството]] на австро-унгарския престолонаследник [[Франц Фердинанд]] на [[28 юни]] 1914 година от сръбския студент [[Гаврило Принцип]] (1894 – 1918 г.) в Сараево. Причините за войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии. [[Австро-Унгария]] иска от [[Сърбия]] да се проведе разследване по повод убийството на Франц Фердинанд, в което Австро-Унгария да участва. Сърбия отказва и в резултат бива нападната от империята. Всъщност убийството на австро-унгарския престолонаследник е само повод, зад който Австро-Унгарската империя, подкрепяна от Германия, се прикрива, за да може да удовлетвори своите политически интереси (главно на Балканите). Твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, също е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили.
 
{{цитат|Локалната криза, дала ход на Първата световна война, не е от значение за европейското равновесие на силите и ''casus belli'' (поводът за война – бел.цит.) е толкова случаен, колкото и безразсъдна е предшестващата дипломация.<br/><br/>На 28 юни 1914 г. Франц Фердинанд, наследник на хабсбургския трон, заплаща с живота си за необмисления ход на Австрия да анексира Босна и Херцеговина през 1908 г. Дори и начинът на неговото убийство не избягва изключителната смесица от трагизъм и абсурд, бележеща разпадането на Австрия. Младият сръбски терорист не успява в първия си опит да убие Франц Фердинанд, като вместо него ранява шофьора на ерцхерцога. След като пристига в губернаторската резиденция и нахоква австрийските администратори за небрежността им, Франц Фердинанд, придружаван от съпругата си, тръгва да посети жертвата на атентата в болницата. Новият шофьор на кралската двойка завива в погрешна посока и, връщайки на заден ход, спира пред смаяния убиец, който в това време гаси разстроените си чувства с алкохол в тротоарното кафене. След като самото Провидение му изпраща наново жертвите, този път той не греши.<br/><br/>Така един избегнат първоначално инцидент с неотвратимостта на гръцка трагедия се превръща в стихиен пожар. Тъй като съпругата на ерцхерцога не е с кралска кръв, никой от европейските монарси не присъства на погребението. Едно събиране на коронованите глави би им дало възможност да обменят мнения и те може би нямаше с такава охота да влязат във война няколко седмици по-късно заради един терористичен акт.<br/>.......<br/>От множеството куриозни аспекти на прелюдията към войната един от най-странните е, че в началото не се случва нищо. Вярна на своя стил, Австрия протака, отчасти защото Виена се нуждае от време, за да преодолее нежеланието на унгарския премиер Ищван Тиса да изложи на риск империята. Накрая той отстъпва и на 23 юли Виена изпраща на Сърбия 48-часов ултиматум с преднамерено неизпълними условия. Но със закъснението си Австрия губи преимуществото от първоначално преобладаващото възмущение от убийството.<br/>.......<br/>В продължение на цял месец след атентата австрийската дипломация се задвижва мудно. След това за по-малко от седмица идва лудият бяг към катастрофата. Австрийският ултиматум поставя събитията извън контрола на политическите водачи. Отправянето на ултиматума дава във всяка от големите страни начален тласък за необратима надпревара в мобилизацията. По ирония на съдбата сигналът за тази надпревара идва от единствената държава, за която мобилизационните програми нямат особено значение. Австрийските военни планове са останали старомодни, несвързани с бързината. За тях не е важно на коя седмица ще започне войната, стига австрийските армии рано или късно да са в състояние да бият Сърбия. Австрия е предала ултиматума си на Сърбия, за да предотврати всякакво посредничество, а не за да ускори военните операции. Австрийската мобилизация не застрашава друга велика сила, тъй като е необходим месец, докато бъде завършена.<br/><br/>… Парадоксът от юли 1914 г. е, че страните, които имат политически причини да влязат във война, не са си изработили неотклонни мобилизационни планове, докато народите с такива планове, като Германия и Русия, нямат политически причини да воюват.|[[Хенри Кисинджър]], „Дипломацията“, КК „Труд“, 1997 г., ISBN 594-528-069-7, с. 181 – 184}}
 
== Съотношение на страните в началото на войната<ref>{{harvnb|Зайончковский|1938|p=10}}</ref> ==
 
=== През 1915 година ===
[[Файл:BASA-1301K-1-5-1-Ferdinand I of Bulgaria.jpg|мини|Цар [[Фердинанд I|Цар Фердинанд I]] (дясно) и фелдмаршал [[Аугуст фон Макензен|фон Макензен]], източник: [[ДАА]]]]
Тежката военна обстановка принуждава Централните сили и Антантата да търсят нови съюзници. След година колебание България се включва във войната (на 14 октомври 1915 г.) на страната на Централните сили, тъй като само те ѝ гарантират незабавното връщане на [[Вардарска Македония]] и обещават съдействие за получаване на териториите, отнети от Румъния и Гърция. През есента на 1915 година българските войски, заедно с тези на съюзниците, разгромяват в няколко битки сръбската армия; сръбският крал и остатъците от [[Сръбска армия|сръбската армия]] се спасяват с бягство през албанските планини към адриатическото крайбрежие, откъдето са евакуирани, благодарение на съглашенски кораби, на остров [[Корфу]]. Поморавието, Нишко и Македония са окупирани от българската войска.
 
През 1918 година войната приключва, победител е Антантата. Но тя трябва да се справи с последните атаки на немците. През пролетта на същата година Германия предприема широкомащабно настъпление на Западния фронт. Целта е да се стигне до Париж преди американците да пристигнат, като така французите могат да бъдат окончателно победени. Достигнати са позициите от 1914 година, ала за повече Германия няма сили и е спряна. Лятото е белязано с настъпление на Антантата. Немците са изтласкани и скоро е подписано Компиенското примирие – войната на запад е прекратена. Още преди това са капитулирали България (29 септември), Османската империя (30 октомври) и Австро-Унгария (3 ноември).
 
След [[пробив при Добро поле|пробива при Добро поле]] и победата при [[Дойран]] България, разчитайки на прокламираните принципи на президента [[Удроу Уилсън|Уилсън]] за следвоенното устройство, сключва [[солунскоСолунско примирие|Солунското примирие]] и излиза от войната. При края на войната България е сред победените. Принципите на президента Уилсън са игнорирани от Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е принудена да се откаже от част от териториите си – Южна [[Добруджа]] за втори път е предадена на Румъния, а [[Беломорска Тракия]] (крайбрежието на Егейско море между р.реките Марица и р. Места), като временен мандат – на Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за икономически излаз на България на [[Бяло море]] – ангажимент, който гърците не изпълняват.
 
== Хронология ==
 
В края на войната европейските страни от Антантата (с изключение на Русия) дължат на Съединените американски щати около 10 млрд. щатски долара, от които 4 млрд. са дълг на Великобритания. Същевременно Русия дължи 7 млрд. щатски долара на Великобритания. На 1 август 1922 г. Великобритания предлага всички дългове, породени от войната, да бъдат опростени. В резултат САЩ намалява лихвите по плащанията на Великобритания от 5% на 3,5%. Крайната сума, която Великобритания трябва да плаща на САЩ, е 35 млн. стерлинга годишно за период от 62 години. Сходни отстъпки са направени и за останалите съюзници. Оказан е огромен финансов натиск върху Германия. САЩ получава три пълни годишни плащания от Великобритания, които Великобритания получава от Германия.<ref>{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=22 – 23}}</ref>
 
== Вижте също ==
* [[България в Първата световна война]]
 
== Бележки ==
* {{cite book| last=Willmott| first=H.P.| year=2003| title=World War I| location=New York| publisher=Dorling Kindersley| isbn=0789496275| oclc=52541937}}
* {{cite book| last=Зайончковский| first=Андрей Медардович| year=1938| title=[http://runivers.ru/lib/detail.php?ID=419502 Мировая война 1914 – 1918 гг. М.: 1938]}}
 
== Вижте също ==
* [[България в Първата световна война]]
 
{{Първа световна война}}