Византийци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} ... {{zzz-мъниче}} → {{мъниче|xxx|...|zzz}}
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Ред 5:
Названието ''ромеи'' (от гръцки език – Рωμαίοι – и в буквален превод на български език означаващо ''римляни'') идва от името на град [[Рим]] – на латински език: ''Roma''; а на гръцки език: ''Ρώμη''. [[Термин]]ът „Византийска империя“ е рожба на по-късната [[историография]] от [[XVI]]-[[XVII век]], получил по-голямо разпространение чак през XVIII – XIX век. Целта е била да се направи разграничение между античната и средновековната Римска империя. През Средновековието арменските, славянските и най-вече западните хронисти почти винаги наричат римската държава „Гръцка империя“ (предвид ролята на гръцкия език в нея), докато близкоизточните хронисти я назовавали „ар-[[Рум]]“ (т.е. Рим). [[Екзоним]]ът „[[гърци]]“ (т.е. етнонимът „[[елини]]“), който за християните в Империята бил [[синоним]] на „езичници“ и не визирал даден [[етнос]], често пъти е бил възприеман от страна на самите ромеи като много голямо оскърбление, които не намират в себе си нищо ''езическо и гръцко'', макар и да говорят на гръцки език.
 
Голяма част от поданиците на източната част от античната Римска империя били гръкоговорещи, които след едикта на [[Каракала]] от 212 г. (в случай, че са свободни граждани) били задължени да се считат за ромеи (римляни). Когато християнството възтържествува окончателно към края на IV в. (381 – 392 г.), а също така и след условната подялба на Римската империя през 395 г., под ''ромеи'' се подразбират всички поданици на Източната Римска империя, които изповядват християнството; считат се за лоялни данъкоплатци, признавайки императора в Константинопол за свой господар; и на които гръцкият език е матерен или пък се налага да го използват в ежедневието – факт, който се наблюдава при почти всички народи от римския Изток. Съответно наричайки неофициално държавата си от VI – VII в. нататък – Βασιλεία τῶν Ρωμαίων, т.е. Царство на римляните – времена, в които латинският език на Изток вече е обречен на забвение, а останките от езичеството са сравнително недалечен спомен.
 
Макар и поданици на императора, например [[евреи]]те и [[самаряни]]те не са влизали в социалната и правна структура на обществото, самоназоваващо се „ромеи“ („романи“), понеже тези източни етнорелигиозни групи не са християни. Макар изповядването на юдаизма да не е забранено, те не могат да се ползват с всички права в една християнска държава, каквато е вече Римската империя.
Ред 38:
{{Основна|Произход на гърците}}
{{Основна|Произход на румънците}}
Оцелялото от аварските и славянските нашествия латиноговорещо население, живеещо на територията на Балканския полуостров, пък се самоназовава „романи“, като останалите народи го наричат влахи или [[власи]]. То е оцеляло и до днес – вече обозначавайки като романи или румънци, т.e. римляни чак след създаването на Румъния през XIX век. На български език звучи като [[румънци]], а на румънски език – romani. Романоезичното население на Балканите се обособява през късното Средновековие на север от Дунав в своя собствена държава, именувана от българите [[Влахия]]. Неслучайно този период е предмет на историята и на съвременния румънски етнос. Същевременно част от планинска Тесалия през Средновековието е наричана [[Велика Влахия]]. Съвременната румънска историчка и журналистка [[Мариана Чеке]] пише в книгата си „Румъния – позната и непозната“ издадена през 1999 г., че „… и до днес румъните си остават единствените езикови наследници на Източната Римска империя, тъй като романизираното население е играло голяма роля във Византия от IV до VII век и единствени до днес говорят източнолатинския диалект, макар и със свои особености и влияния“ (Източник: Mariana Cece, Romania-Impozanza, Bucuresti 1999).<ref>Mariana Cece, Romania-Impozanza, Bucuresti 1999</ref>
{{мъниче|Древен Рим|Византия}}
== Източници ==