'''Константата на тънката структура''' (наричана още '''константа на фината структура'''), означавана обикновено като <math>\alpha</math>, е една от [[физическа константа|фундаменталните физически константи]], която характеризира силата на [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитното взаимодействие]]. Тя е въведена за първи път през [[1916]] г. от [[Арнолд Зомерфелд]], за да се направят релативистки поправки при описанието на [[атом]]ните [[спектрална линия|спектрални линии]] в рамките на [[модел на Бор|модела на атома на Бор]]. Наричат я също '''константа на Зомерфелд'''.
Константата на тънкатафината структура е [[безразмерна величина]] и числената ѝ стойност не зависи от избраната система единици. Препоръчва се да се използва следната стойност <ref>[http://physics.nist.gov/cgi-bin/cuu/Value?alph Препоръчителна стойност на константата на тънкатафината структура от CODATA].</ref>:
: <math>\varepsilon_0</math> – [[диелектрична проницаемост|диелектричната проницаемост]] на вакуума.
В [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS) единицата за електрически заряд е определена така, че диелектричната проницаемост на вакуума е равна на единица. Тогава константата на тънкатафината структура се определя като:
: <math>\alpha=\frac{e^2}{\hbar c}.</math>
Константата на тънкатафината структура може да бъде определена и като квадрата на отношението на елементарния [[електричен заряд]] към заряда на Планк.
