Уикипедия

Велко Палин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
допълване
Ред 12:
 
== Биография ==
Велко Палин е роден на 30 септември 1921 година в с. Александрово, днес град [[Димово]], Видинско. Член на [[РМС]] от 1937 г., на [[БРП (к)]] от 1942 г. През 1941 г. става член на Окръжния комитет на РМС във Видин. Завършва средно реално образование във Видин през 1940 г. От 1941 до 1942 г. служи в петнадесети пехотен ломски полк. След това служи в дружина в село Ягодина в Югославия. През декември 1942 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Излиза от затвора на 8 септември 1944 г.
 
Участва във войната срещу [[Германия]] като помощник-командир на 2-ра дружина на [[петнадесети пехотен ломски полк|15-и пехотен Ломски полк]] от 12 септември 1944 г., а от 6 ноември 1944 г. на полка. Награден с Орден „За храброст“ IV ст. 2 кл. От 1945 до 1946 г. помощник-командир по политическата част на полка. Между ноември 1946 и септември 1947 г. учи в Народното военно пехотно училище за политически офицер<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3564---320--14--1954-- Протокол № 320 от 14 септември 1954 г., с. 110]</ref>. Между септември и декември 1947 г. е началник на учебно-политическата част на първа армия. След това от декември 1947 до ноември 1948 г. е командир на тридесет и девети пехотен полк.
Участва в Съпротивителното движение през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Политически затворник (1942 – 1944).
 
СледУчи войната служи в БНА. Завършвавъв Военната академия „Фрунзе“ имежду Висшатаноември военна1948 академияи надекември ГЩ1951 на съветската армияг.<ref>Народни представителиПо-късно взавършва деветоВисшата народновоенна събраниеакадемия на НароднаГЩ републикана България,съветската Издармия. НаукаОт идекември изкуство,1951 1987, с. 109</ref>до Доюли 1952 г. временно изпълнява длъжността командир на [[двадесет и четвърта мотострелкова дивизия]], а след това става началник-щаб на първа армия<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3484---75--31--1952-- Протокол № 75 от 31 май 1952 г.]</ref>. От 8 септември 1959 г. е генерал-майор. Началник на Военната академия „Георги Сава Раковски“ (1962 – 1964). Към 1965 г. е командир на първа армия. През 1965 година участва в разкриването на [[Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)|Заговора на Горуня]] – за демонстрираната лоялност диктаторът [[Тодор Живков]] го издига за началник на [[Главно политическо управление на българската народна армия|Главното политическо управление на българската армия]] (1966 – 1971) и завеждащ [[Отдел „Военен“ при ЦК на БКП|Военноадминистративния отдел на ЦК на БКП]] (1971 – 1989).<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 176}}</ref> От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref><ref>[http://www.vidin-online.com/voyni/gen-velko-palin ген. Велко Палин]</ref> Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“. Умира през 2012 година. Народен представител в 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то народни събрания.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 109</ref>▼
Участва във войната срещу [[Германия]] като помощник-командир на 2-ра дружина на [[петнадесети пехотен ломски полк|15-и пехотен Ломски полк]] от 12 септември 1944 г., а от 6 ноември 1944 г. на полка. Награден с Орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.
 
▲След войната служи в БНА. Завършва Военната академия „Фрунзе“ и Висшата военна академия на ГЩ на съветската армия.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 109</ref> До 1952 г. временно изпълнява длъжността командир на [[двадесет и четвърта мотострелкова дивизия]], а след това става началник-щаб на първа армия<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3484---75--31--1952-- Протокол № 75 от 31 май 1952 г.]</ref>. От 8 септември 1959 г. е генерал-майор. Началник на Военната академия „Георги Сава Раковски“ (1962 – 1964). Към 1965 г. е командир на първа армия. През 1965 година участва в разкриването на [[Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)|Заговора на Горуня]] – за демонстрираната лоялност диктаторът [[Тодор Живков]] го издига за началник на [[Главно политическо управление на българската народна армия|Главното политическо управление на българската армия]] (1966 – 1971) и завеждащ [[Отдел „Военен“ при ЦК на БКП|Военноадминистративния отдел на ЦК на БКП]] (1971 – 1989).<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 176}}</ref> От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref><ref>[http://www.vidin-online.com/voyni/gen-velko-palin ген. Велко Палин]</ref> Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“. Умира през 2012 година.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Велко_Палин“.