Добри Джуров: Разлика между версии

След военната си служба Джуров се включва активно във Военната организация на БКП в София. През 1942 година е интерниран в лагера [[Кръстополе (лагер)|„Кръсто поле“]], откъдето успява да избяга и става партизанин. От септември 1942 година е политкомисар, а от април 1944 година – командир на [[партизанска бригада „Чавдар“]]<ref name="ташев"/><ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 116, 217</ref>. Ранен на 3 май 1944 г. и губи връзка с бригадата до 9 септември 1944 г.

След завземането на властта на [[9 септември 1944]] година Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи като началник на Областното управление на МВР в София (1944-юли 1945), а през юниюли 1945 година е прехвърлен във войската.

ПрезОт август 1945 до декември 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в [[СССР]]. КомандваМежду декември 1947 и март 1948 г. командва [[четвърта пехотна преславска дивизия,]]. аОт март 1948 до януари 1948 г. е командир на [[трета пехотна балканска дивизия]]<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3564---320--14--1954-- Протокол № 320 от 14 септември 1954 г., с. 115]</ref>. От януари 1949 г. –е началник-щаб на [[Втора армия]], а от февруари 1950 г. и командир на армията. През март 1951 г. става командир на трета армия. Става заместник-министър на отбраната през 1956 г. Завършва [[Военна академия на Генералния щаб на СССР|Генералщабната академия]] на СССР през 1959 г.