Илинденско-Преображенско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 73:
Вътрешната македоно-одринска организация претърпява сериозни поражения: губи значителна част войводи и четници, по места тайните ѝ комитети са разкрити и разбити. Започва преосмисляне на взетите решения за всеобщо въстание. Още преди края на въстанието в Западна Европа са изпратени Борис Сарафов и Михаил Герджиков, за да спечелят благоразположението на обществеността там. Задграничното представителство на ВМОРО издава в средата на 1904 година [[Мемоар на Вътрешната организация]], който цели да осветли причините за избухването на въстанието.
 
Преговорите между ВМОРО и бившите дейци на ВМОК за създаване на общо Благодетелно дружество пропадат и на 16 декември официално се възстановява дейността на Върховния комитет.<ref>Окръжно писмо на ВМОК от 16 декември 1903 г. за възстановяване на дейността си, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.335 – 336.</ref> На Софийски съвещания от януари 1904 година е приета [[Директива за бъдеща дейност на ВМОРО|директивата за бъдеща дейност на ВМОРО]], диктувана от Яне Сандански и приближените му, и която цели демократизация в организацията.<ref>Директивата за бъдещи действия отпреди 21 януари 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.342 – 347.</ref>. В същия дух за децентрализация протичат [[Варненски конгрес на ВМОРО|Варненския]] (14 февруари), [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1904)|Струмишкия]] и [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския]] окръжни конгреси от 1904 година.
 
През март 1904 година група дейци около Борис Сарафов формират Временен комитет, който иззема част от функциите на Задграничното представителство, но се саморазпуска в началото на 1905 година.<ref>Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.353 – 359</ref>. С тези действия фактически започва [[Разцепление на ВМОРО|разцеплението на ВМОРО]].
 
През 1904 година се провеждат преговори на две нива между Османската империя и Княжество България и между Османската империя и ВМОРО. България издейства от Високата порта пълна амнистия на политическите затворници, а ВМОРО участва в изготвянето на проект за реформи в Македония и Одринско.<ref>Проект за реформи в Македония и Одринско, съставен по инструкции на ЗП на ТМОРО в София, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.361 – 363.</ref>.
 
== Анализ ==