Македонска литературна норма: Разлика между версии

{{Език

| страна = [[Северна Македония]]

| регион = [[Балкански полуостров]]

| писменост = [[Кирилица]]

| официален = {{MKD}}

| регулатор = [[Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“]]

| wiki = mk

}}

писмено-регионална норма на [[българския език]].<ref>[http://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/05/Za-oficialnia-ezik-na-Republika-Severna-Makedonia-Online-Pdf.pdf ЗА ОФИЦИАЛНИЯ ЕЗИК НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ]</ref> В официалните си контакти с представителите на Република Северна Македония държавните органи на [[Република България]] не зачитат северномакедонската езикова норма за самостоятелен език. В декларацията от 22 февруари 1999 г. и в договора от 14 февруари 2018 между България и Северна Македония, книжовната норма е указана като „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“.<ref>[[s:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|Съвместна декларация от 22 февруари 1999]]</ref><ref>[[s:Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония|Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония]]</ref>

 

 

 

 

В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.

[[Македонистика]]та се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от северномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж [[аусбау-парадигма]]).

 

 

== История ==

[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_pravopis.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския правопис с подписа на [[Никола Минчев (политик)|Никола Минчев]]]]

 

 

През ноември 1944 г. [[Президиум на АСНОМ|президиумът на АСНОМ]] създава [[Езикови комисии на АСНОМ|комисия за език и правопис]], която трябва да направи предложение за азбука и правопис новата писмена норма. Езиковата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година, като предлага за основата на „македонския език“ да се вземат българските диалекти от линията [[Велешки говор|Велес]], [[Прилепско-мариовски говор|Прилеп]] и [[Битолски говор|Битоля]], които те наричат „централно наречие“. Комисията прави и конкретно предложение за азбука.<ref>[https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a3/Rezolucija_za_jazikot.pdf Резолюция]</ref> Предложението за азбуката е отхвърлено и нелегално е свикана втора комисия, която цели да въведе вуковата сръбска азбука. След отхвърлянето на предложението на втората комисия, АСНОМ създава трета такава.<ref name="shklifov">[http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm проф. дфн Благой Шклифов – За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление]</ref> Азбуката за новосъздадената писмена норма, плод на третата комисия е приета на 3 май 1945 г., а месец по-късно, на 7 юни е утвърден и правописа.<ref>[[#Конески 1986|Конески, Б. Историја...]], с. 18</ref>

Един често повдиган въпрос във връзка с македонския език е това, дали той е вариант на българския език или не. Въпросът има две страни – от една страна той е политически въпрос, т.е. въпрос на международно признание на македонския език, а от друга – лингвистичен въпрос, който отразява езиковедската гледна точка.

 

{{основна|Политически статус на македонския език}}

 

В продължение на десетилетия контактите и културният обмен между България и Северна Македония са били ограничени. Днес обаче контактите от всякакъв характер между населението на двете страни стават все по-активни. Въпросът как тези усилени контакти ще се отразят на бъдещото развитие на сееврномакедонската езикова норма засега не е бил подлаган на сериозен научен анализ. Обаче е имало редица случаи българи, посетили [[Северна Македония]], да бъдат бъркани с македонци от местните жители заради говореният от тях език.<ref>[https://www.quora.com/Can-the-speakers-of-Bulgarian-and-Macedonian-easily-understand-each-other Могат ли лесно да се разбират говорителите на български и македонски?]</ref>

 

 

Засилващите се политически и икономически връзки между Република [[България]] и Република [[Северна Македония]] налагат все по-честа размяна на документи. Комуникациите обаче са затруднени по следните причини: от 1912 г. в училищата във Вардарска Македония (с изключение на периодите 1915 – 1918 и 1941 – 1944) не се изучава български език: до 1941 г. преподаването е на сръбски, а от 1945 г. – на македонски; терминологията в научно-техническата, икономическата и юридическата област е до голяма степен различна в македонски и български, поради което сложните текстове се налага да се превеждат. Засега, обаче, не съществуват пълни българо-македонски и македонско-български речници.

След разпадането на Югославия и установяването на Северна Македония като независима държава, върху македонския книжовен език започват да оказват влияние различни фактори:

 

# Оспорват се заслугите на Блаже Конески като кодификатор на македонския книжовен език (Стоян Киселиновски, ''„[http://217.16.70.236/?pBroj=1339&stID=2147477536 Кодификација на македонскиот литературен јазик]“'').

# Все по-интензивно общуване на говорещите македонската книжовна норма с говорещите книжовен български, което води до колебание при употребата и на двете езикови норми. (Като пример за колебание на българската книжовна норма може да се даде преводът на романа „Подковица на смъртта и надеждата“ на Миле Неделковски. Като пример колебание на македонската книжовна форма може да се даде скандалът с Киро Глигоров за правилната употреба на фразата „разбира се“ – „се разбира“.)

 

== Вижте също ==