Радио Свободна Европа: Разлика между версии

Първото излъчване на български език е на 11 август 1950 г.<ref name="bnr.bg">[http://archives.bnr.bg/16983/69-godini-ot-parvata-emisiya-na-balgarski-ezik-na-radio-svobodna-evropa/ 69 години от първата емисия на български език на Радио „Свободна Европа“], БНР, Архивен фонд, 11 август 2019 г.</ref> До към средата на 1960-те години забавните програми на „Свободна Европа“, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става пълно<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни в НРБ като „''изменници на родината“, „невъзвращенци''“ и пр.

 

 

Сред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка и баща унгарец тя бяга от България в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и скоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 1980-те години. Тя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така [[Адриано Челентано]], [[Далида]], артисти от [[Холивуд]] са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в новогодишни издания на предаването<ref>[http://www.capital.bg/light/lica/2011/11/10/1201281_djilda_-_zabravenata_zvezda_na_svobodna_evropa/ ''Джилда – забравената звезда на „Свободна Европа“'', в. „Капитал“, 10.11.2011]</ref><ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/музикално-рандеву-радио-свободна-европа-31121987/ ''Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.'']</ref>

 

 

В Изследователския отдел и архив дълги години работят Рада Николаева и Атанас Славов.Между редакторите познати имена са Димитър Бочев, Душко Петров, Ана Манолова.

 

 

Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимо дружество за защита правата на човека, Движение за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести<ref name="Predav"/>.

 

== Дейност след 1989 г. ==

 

След [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на социалистическите режими в Източна Европа]] нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на Радио „Свободна Европа“ съществува без прекъсване до 31 януари [[2004]] г., когато е закрита<ref name="bnr.bg"/><ref name="Predav"/> заедно с отделите за новите страни-членки на [[НАТО]] – [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. в България работи радио [[Нова Европа (радио)|„Нова Европа“]] – наследник на „Свободна Европа“. Понастоящем Радио „Свободна Европа“ е една от най-цялостните медийни платформи в света, която произвежда радио, интернет и телевизионни програми в страни, където свободната преса е забранена от правителството или не е напълно изградена. Радио „Свободна Европа“ излъчва на 26 езика в 22 държави, включително Афганистан, Иран, Русия и Средноазиатския регион. Също така достига и до рускоезична аудитория в 26 държави (12 извън региона на „Свободна Европа“) и в световен мащаб чрез цифровата телевизионна мрежа Current Time.<ref name="bnr.bg"/>

 

== Източници ==

 

== Външни препратки ==