Разлика между версии на „Пункт за базиране – Варна“

м
Противоподводна отбрана|
м (Противоподводна отбрана|)
С него се постановява формирането на Морска част с щаб във Варна. И преди тази дата военноморски флагове се веят над няколко съда, базирани в морския град, но получаването на построения в Бордо учебен крайцер „Надежда“ (1898 г.), включването във флота на 6-те миноносци – „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Строги“, „Летящи“ и „Шумни“ (1908 г.), както и някои други кораби, бележи важен етап в развитието на флота.
 
Бойното му кръщение през Балканската война превръща торпилирането на турския крайцер „Хамидие“ от миноносеца „Дръзки“ на 21 ноември 1912 г. в най-голямата българска морска победа. До излизането на България от Първата световна война във военния флот на Черно море, чиито приемник е днешната Военноморска база Варна, много неща се случват за пръв път – семафорно – наблюдателна служба, минно заграждение, монтиране на корабна радиостанция, подводно плаване, морски десант, използване на морска авиация, начало на миночистачната и [[Противоподводна отбрана|противоподводна дейност]]. От „флотския район“ водят началото си Флотския арсенал, Морските специални школи, водолазното дело. Военните моряци дават жертви и на сухопътните фронтове.
 
Преживял най-тежкия си период от около 20 години след Ньойския договор, който всъщност го ликвидира, военният флот намира сили да участва активно във Втората световна война. До 1925 г. във Варна се базират новите стражеви кораби „Беломорец“ и „Черноморец“, четири ведети (катери) и учебния кораб „Асен“. В навечерието на войната във флотския район са доставени 3 торпедни катера тип „Люрсен“ и 4 – тип „Пауер“, 2 минни заградителя – „Дунав“ и „Свищов“ и 12 миночистачни катера, построени във флотския арсенал. В първата част на войната, като съюзник на Германия, флотът отбранява крайбрежието, минира акватории, охранява конвои и води борба с подводниците на противника. След включването на България в антихитлеристката коалиция от 1944 до 1948 г. военните моряци, предимно от базата, изпълняват важна военнополитическа и икономическа задача – водят борба с минната опасност на Черно море и Дунав. Унищожени са хиляди мини, преведени зад трал са десетки конвои, отново са дадени жертви. Един от най-отличилите се през войната кораби – миночистачът „Христо Ботев“, и днес е в състава на базата като спомагателен катер.