Метеорит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на Миро200022 (б.), към версия на Nk
Етикет: Отмяна
Ред 1:
[[File:Taza 1.47kg meteorite.jpg|мини|1,47 кг метеорит от Сахара]]
'''Метеоритът''' ('''„огнебесгур“''', '''„божа сгур“''', '''„божа огнесгур“''', '''„небесна шлака“''') е твърдо [[метеорно тяло]] с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга [[планета]] или [[Естествен спътник|спътник]]). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно [[силиций]], [[алуминий]], [[желязо]], [[калций]] и [[кислород]]. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната [[атмосфера]] тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.
 
Метеорит е онищожил [[Динозаври|динозаврите]]
 
Метеоритите са главно каменни или железни тела, които падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си през земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещ движещ се обект с видимо по-големи размери – това явление в астрономията се нарича '''болид'''. Това явление може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със силен звук (гръм). Интересен е фактът, че понякога нощем [[болид]]ът може да освети местности с километри наоколо. От [[Съпротивление на въздуха|съпротивлението на въздуха]] метеорното тяло се забавя и неговата [[кинетична енергия]] преминава в топлинна и светлинна. В резултат на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки частици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане си метеорите образуват вдлъбнатини (кратери), размерите и формата на които зависят от [[маса]]та и [[скорост]]та на метеоритите.