Иван Асен I: Разлика между версии

'''[[Цар]]''' '''Йоа̀н Асѐн I'''/'''Йоан I Асен''' (често само '''Асен''', всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име; † [[1196]] в [[Велико Търново|Търновград]]), известен още с прозвището '''Белгу̀н''' (от [[кумански език|кумански]] – мъдър, знаещ), е владетел, управлявал [[България]] от [[1190]] г. до [[1195]] г. Властва заедно с брат си [[Петър IV|Теодор-Петър]], който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I Асен. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, под чието водачество [[България]] се освобождава от византийско господство.

Цар Иван I Асен I е описван като действен, решителен и войнствен човек. На въпросните му държавнически качества се дължи и възобновяването независимостта на [[Второто българско царство]]. Един премълчаван факт е, че явно цар Иван Асен I приличал по характер на малкия си брат [[Калоян]]. Много от фактите за живота на Иван Асен се съдържат в историографията на византийския историк [[Никита Хониат]]<ref name="n">[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_2.htm Никита Хониат, „Царствование Алексея Комнина, брата Исаака Ангела“]</ref>. От там става известно, че освен решителен тактик, Иван Асен бил безжалостен към врага – Никита Хониат го описва като горд и самонадеян, а липсата на милосърдие, огненият нрав станали причина за гибелта на този важен за България владетел.

През 1193 – 1194 г. български войски завземат [[Сердика (крепост)|Сердика]] и селищата по Горна [[Струма]], а през следващата година и важните крепости [[Сяр]], [[Струмица]], [[Амфиполис]] и много други градове и села по Долна Струма и [[Беломорие]]то.<ref name="Хониат2">Никита Хониат, „История“, 29. – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_049.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49]</ref> През [[1195]] г. цар Йоан I Асен I пренася мощите на Св. [[Йоан Рилски]] от [[София]] в Търновград. През 1194 – 1195 г. са разбити нахлулите войски на Бела III и от унгарско владичество са отвоювани [[Ниш]]ко, [[Поморавие]]то, [[Белград]]ската и [[Браничево|Браничевската]] области.

== Смъртта на Иван I Асен I ==

Йоан Асен I Асен става жертва на заговор – бива убит от болярина [[Иванко]], който прави и опит да узурпира българския престол, но не получава обещаната от Византия подкрепа. Византийският хронист [[Никита Хониат]] описва много подробно обстоятелствата около неговата смърт, като представя две обяснения за убийството на цар Асен от Иванко.<ref name="Хониат2" /> Никита Хониат е съвременник на събитията и много добре свързан с управленските кръгове във Византия, затова вероятно и двата предложени мотива за действитята на Иванко почиват на реални сведения и факти.

Основна причина според него е немилосърдието и жестокостта на владетеля. Никита Хониат пише, че след превземането на Сяр, в плен попада един свещеник. Свещеникът започнал да моли Иван Асен да го пусне, показвайки че владее български език (Никита Хониат го нарича – влашки, както нарича и самия владетел). Царят обаче отказал, казвайки че е дал дума да не пуска на воля византиец (ромей) и смята, че византийците трябвало да се убиват, понеже според него това било угодно на Бога. Със сълзи на очи, свещеникът предрекъл, че тъй както Иван I Асен I не оказал милост на беден човек близък до Бога (в качеството си на свещеник), така и Бог нямало да му окаже милост, и че скоро щял да настъпи краят на живота му, при това от насилствена смърт като на човек, вадещ меч срещу другите. Предсказанието на свещеника, доколкото можем да се доверим на тази история от византийския хронист, се сбъднало с голяма точност.

С нетърпение Иван I Асен I веднага разпорежда да призоват Иванко през нощта, а той от своя страна отговаря, че ще се появи на следващата сутрин. Обаче Иван Асен I разчита това като неуважение и заповядва повторно Иванко да се яви пред него без отлагане. Иванко веднага осъзнава за какво го вика Иван Асен I и се обръща за съвет към свои дворцови приятели и роднини. Те го посъветвали да препаше меч тайно в дрехата си. Ако Иван Асен I само смятал да го упреква и да му наложи поносимо наказание, те го посъветвали да изтърпи мъжки и стоически, да поиска прошка и да се подчини на волята на самодържеца. Ако ли не, то да се защитава и да убие жестокия владетел.

Иванко така и постъпил. Веднага станало ясно, че Иван Асен I Асен явно нямал намерение да прощава понеже в яростта си посегнал към копието си. Иванко се оказал по-бърз и убил Иван I Асен I. След смъртта му, Иванко просто се възползва от ситуацията и завзема Търновград, търсейки помощ от Византия, с която да се противопостави на брата на убития цар – Петър.