Разлика между версии на „Университет за национално и световно стопанство“

Стилистични, добавяне на актуална снимка и предефиниране на университета от "икономически" на "бизнес", тъй като в своите нормативни документи Университетът определя себе си като бизнес училище. Това се потвърждава и от факта, че ВУЗ-ът обучава не само в икономически специалности.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
(Стилистични, добавяне на актуална снимка и предефиниране на университета от "икономически" на "бизнес", тъй като в своите нормативни документи Университетът определя себе си като бизнес училище. Това се потвърждава и от факта, че ВУЗ-ът обучава не само в икономически специалности.)
| име = Университет за национално и световно стопанство
| родно_име = Universitas de nationalibus et mundi oeconomia
| основан = {{Стартова дата и възраст|1920|05|21}}<ref>[http://www.unwe.bg/bg/pages/79/история.html „История на УНСС “], сайт УНСС, 28 август 2017</ref>
| град = [[София]]
| страна = [[България]]
| девиз = ''Духът прави силата''
| вид = Държавен
| финансиране = 24,6 млн. лв.<ref>Закон за държавния бюджет на Република България, в сила от 1 януари 2019 г.</ref>. (2019, субсидия от държавния бюджет)
| преподаватели = 1290<ref>[http://www.capital.bg/shimg/oo_2193470.jpg в-к Капитал] в-к Капитал</ref>
| ръководител_титла = [[Списък на ректорите на УНСС|Ректор]]
| карта-описание = Местоположение в София
}}
'''Университетът за национално и световно стопанство (УНСС)''' е най-големият икономическибизнес [[университет]] в [[Република България]] и Югоизточна [[Европа]]<ref>[http://www.unwe.bg/bg/pages/79/история.html „История на УНСС“], сайт УНСС, 28 август 2017</ref>. Правоприемник е на '''Свободния университет за политически и стопански науки''', институционализиран със заповед № 2155 от 05.VII.1920 г. на [[Министерство на образованието и науката на България|министъра на народното просвещение]]<ref>Енциклопедия България.
Том 1. София 1978 г.</ref> Това го прави вторият университет, създаден след [[Освобождението]] и първият [[бизнес]] университет в [[България]]<ref>България 20 век: Алманах. Стр. 638</ref>.
 
Възниквайки като частно [[висше учебно заведение]], специализирано в областта на икономическите, политическите и юридическите науки, университетът претърпява няколко значими трансформации. Днес УНСС е държавен университет, в който се изучават [[икономика|икономически]], [[право|юридически]], [[политика|политически]], [[управление|административни]], [[информатика|информационни]] и [[социология|социални]] науки, в 43 бакалавърски<ref>[http://www.unwe.bg/bg/pages/142/направления-и-специалности.html бакалавърски програми в УНСС] Бакалавърски програми в УНСС</ref> и 108 магистърски програми, на български и английски език<ref>[http://magistri.unwe.bg/specialities_masters_2017_s.pdf Магистърски програми] Магистърски програми в УНСС</ref>. Това го прави и най-големият икономическибизнес университет в [[Югоизточна Европа]]<ref>[http://www.obrazovanieto.bg/universiteti/universitet-za-natsionalno-svetovno-stopanstvo Справочник на българските училища и университети]</ref>.
 
Университетът издава [[Алманах]], [[Годишник на УНСС|Годишник]], [[Сборник "Научни трудове" (УНСС)|Сборник „Научни трудове“]], научно списание „[[Икономически и социални алтернативи (списание)|Икономически и социални алтернативи]]“, научно списание [[Economic Alternatives (списание)|„Economic Alternatives“]], научно списание [["Бизнес и право" (списание)|„Бизнес и право“]] и „[[Вестник на УНСС]]“.
[[Файл:Bobchev.png|мини|дясно|130px|[[Стефан Бобчев|Академик Стефан Бобчев]]]]
 
През [[1920]] г. [[България]] е в тежка икономическа, социална, политическа и идейна криза. [[Войни за национално обединение на България|Войните]] от [[1912]] до [[1918]] г. не довеждат до желаното обединение на земите, населени с етнически [[българи]]. Следвоенният период се характеризира и с разрастването на капиталистическите предприятия в [[индустрия]]та, [[търговия]]та, [[кредит]]а и застраховането. ВремеТова са времена на основни промени в [[Икономика на България|икономиката]] на [[България|страната]]. Особено бързо протичат процесите на концентрация на [[монопол]]ните форми на [[капитализъм|капитализма]] –. създаватСъздават се [[картел]]ни организации, сформират се финансови групи около големи [[банка|банки]] с чужди или с български [[капитал]]и. Тези исторически предпоставки налагат необходимостта от организиране на висше икономическо образование в [[България]]. В този момент, група от най-видни [[държавник|държавници]], [[общественик|общественици]] и [[учен]]и решават да предложат на обезвереното младо поколение алтернатива в академичното образование. Идеята е да се създаде '''Свободен университет за политически и стопански науки'''. Той трябва да подготвя [[икономист|стопански]] и [[мениджър|управленски]] [[елит]], който да изправи [[България]] на крака. Инициативата за създаването на университета е подета от акад. [[Стефан Бобчев]] – [[учен]], [[писател]], [[общественик]], [[политик]], [[министър]], [[депутат]]. Той става първият [[ректор]] на новоучредения университет, приел името ''Балкански близкоизточен институт''<ref>Енциклопедия България. Том 1. София 1978 г.</ref>.
[[Файл:Free university UNWE.png|мини|ляво|170 px|Първата сграда на УНСС на улица Георги Раковски 114]]
Академичната [[1920]] година започва с три [[факултет]]а<ref>Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. София. 1923 г.</ref>:
Идеята за създаване на [[Юридически факултет (УНСС)|Юридически факултет]] при Свободния университет е изоставена, за да не се създава конкуренция между него и Държавния университет ([[Софийски университет]])<ref>За „Третият разсадник на науката“ (Стефан Савов Бобчев и Свободният университет) – Първанов, П., стр. 2</ref>.
 
В сформираните три факултета се изучават<ref>Ibidem</ref> [[Политическа икономия]], [[Теория на правото|основи на държавата и правото]], [[Финанси|финансова наука]] с [[финансово право]], „НайНай-нова история на България и на Балканите“Балканите, [[Стенография]], „ИсторияИстория на стопанския строй“строй, [[Счетоводство]], стокознаниеСтокознание, търговскоТърговско смятане, [[гражданско право|сравнителноСравнително гражданско право]], [[конституционноКонституционно право]], [[административноАдминистративно право]], "[[Статистика]], Съдебно право, Политическа и стопанска география, Търговска история, Търговска кореспонденция, Търговско и морско право, Митническа политика, Стопанство и законодателство на пътищата и съобщенията, Пари-банки-борси-кооперации, Стопанска аритметика, Наука за балансите, Западни езици и някои специални дисциплини за консулския отдел с по 1 – 2 часа седмично.
„[[Статистика]]“, „Съдебно право“, „Политическа и стопанска география“, „Търговска история“, „Търговска кореспонденция“, „[[Търговско право|Търговско]] и морско право“, „Митническа политика“, „Стопанска политика“, „Стопанство и законодателство на пътищата и съобщенията“, „Пари-банки-борси-кооперации“, „Стопанска аритметика“, „Наука за балансите“, „Западни езици“ и някои специални дисциплини за консулския отдел с по 1 – 2 часа седмично.
 
През февруари [[1923]] г. със средства, набрани от резервния фонд и от ипотечен заем, е закупена двуетажна сграда на ул. [[Георги Раковски (улица в София)|„Георги Раковски“]] 94№94 (сега 114№114) и започва работа по пристрояване на допълнителен етаж. По-късно бива закупена и неголяма къща на ул. „Ст. Караджа" 20№20, която е приспособена за канцеларии и за жилища на част от обслужващия персонал, а по-късно – на служители и преподаватели.
 
Само няколко години след създаването си ''Свободният университет'' укрепва организационно като частно висше учебно заведение със '''[[икономика|стопанско]]-[[право|правен]]''' профил.
 
==== Държавно висше училище за финансови и административни науки ====
[[Файл:Bulgarian-National-Institute-of-Justice.jpg|170 px|мини|Сградата на УНСС на улица Екзарх Йосиф 14, днес в нея се помещава Националния институт по правосъдие]]
Със закон от [[1940]] г. (ДВ, бр. 126 от 07.06.1940 г.) Свободния университет е трансформиран в '''Държавно висше училище за финансови и административни науки''' (ДВУФАН)<ref>България 20 век: Алманах. Изд. „Труд“. София. 1999 г., стр. 638</ref>. Привлечени са много нови преподаватели. Ръководството на ДВУФАН издейства през [[1940]] – [[1941]] г. средства за построяване на нова учебна сграда на ул. „Ст. Караджа". През юли [[1942]] г. е положен основният камък, но поради военновременните ограничения и липсата на материали сградата не е покрита и обзаведена. По-късно отпадат и мотивите за създаването в [[Софийски университет "Св. Климент Охридски"|Софийския университет]] на Държавен счетоводен отдел при [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]], който на практика е конкурент и потенциален приемник на ДВУФАН. Съществуването на два центъра в [[София]] за подготовка на висшисти с икономическо образование става излишно. Въпросът се решава със закона за закриване и откриване на ВУЗ, гласуван през [[1947]] г., поПо силата на койтотози закон ДВУФАН с 2700 студенти и Държавностопанския отдел на Софийския университет с 1650 студенти принудително се сливат в Обединен факултет за стопански и социални науки при Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски"<ref>Енциклопедия България. Том 1. София. 1978 г.</ref>.
 
Изгубването на независимостта на висшето училище е посрещнато със смесени чувства сред академичните и обществените среди. Срещу този акт остро се произнася [[Атанас Буров]], според който:
 
{{Цитат|...най-умното нещо, измислено в България, е създаването на Свободния университет... ние в Свободния университет подготвяхме хората, които да печелят пари и доверие в света ...за разлика от някои други висши учебни заведения ''[Тогава е съществувал само Софийския университет]'', ние не фабрикувахме безпомощни преподаватели и за нищо негодни чиновници....<ref>Радулов, Лалю. "Творец с монополно висока стойност и цена в икономическата теория“. Доклад по случай 100-годишнината от рождението на Кирил Григоров</ref>.}}
 
Възстановяването на факултета като самостоятелно висше държавно икономическо учебно заведение става само четири години по-късно (през [[1951]]) г. Това става с Постановление на Министерския съвет, като Стопанският факултет се отделя от Софийския университет в самостоятелно висше училище с наименование '''Висш икономически институт'''<ref>Ibidem</ref>.
 
=== Идеологически стожер на комунистическия режим (1945 – 1989) ===
[[Файл:UNWE Autumn.jpg|300 px|мини|Паркът пред главния вход]]
[[Файл:Bulgarian-National-Institute-of-Justice.jpg|170 px|мини|Сградата на УНСС на улица Екзарх Йосиф 14, днес в нея се помещава Националния институт по правосъдие]]
 
==== Висш икономически институт „Карл Маркс“ ====
=== След 1990 ===
==== Университет за национално и световно стопанство ====
[[File:University of National and World Economy in Sofia, Bulgaria.jpg|300 px|thumb|Централно и Западно крило на университета]]
[[Файл:UNWE Autumn.jpg|300 px|мини|Паркът пред главния вход]]
На [[27 април]] [[1990]] г. Академичният съвет (АС) решава ВИИ „Карл Маркс“ да се преобразува в '''Университет за национално и световно стопанство'''. Същата година в университета се открива офис на най-голямата международна студентска организация [[AIESEC]]. Официалното преименуване на висшето училище става с решение на [[Народното събрание]] ([[Държавен вестник|ДВ]], бр. 68 от [[26 юли]] [[1995]] г.). Едновременно с това е утвърдена новата [[факултет]]на структура на [[университет]]а. Създадените преди това департаменти се трансформират в седем факултета: [[Общоикономически факултет (УНСС)|Общоикономически]], [[Финансово-счетоводен факултет (УНСС)|Финансово-счетоводен]], Отрасловоикономически, [[Факултет Икономика на инфраструктурата (УНСС)|Икономика на инфраструктурата]], [[Международна икономика и политика (УНСС)|Международна икономика и политика]], [[Факултет Управление и администрация (УНСС)|Управление и информатика]] и [[Юридически факултет (УНСС)|Юридически]]. Днес УНСС е съвременно държавно висше училище, в което се провежда обучение в различни форми и равнища за придобиване на образователно-квалификационните степени „[[бакалавър]]", „[[магистър]]" и на научна степен „[[доктор]]". Едновременно с това УНСС развива мащабни научни изследвания в областта на [[икономика]]та, [[политика]]та, [[право]]то и [[управление]]то.
 
 
== Кампус ==
Съвременната сграда на УНСС е построена в периода [[1970]] – [[1980]] г. Проектът е копиран от проекта на [[Оксфордски университет|университета в Оксфорд]] – с вътрешни дворове, с обособени кампуси <ref>[http://www.premium.bg/bg/ot-spisanieto/intervyu-s-prof-danail-danailov.html www.premium.bg]</ref>.
Днес сградата на УНСС е с 41 хил. кв. м разгърната застроена площ със 120 аудитории, компютърни зали и кабинети, лаборатории, 367 учебни кабинета, съвременна библиотека със 100 компютърни места със свободен достъп до [[Интернет]], аула, модерни конферентни зали, електронна система за информационно обслужване на студентите, издателство с печатница<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://printguide.info/news/Университетско-издателство-оборудвано-с-техника-за-дигитален-печат-добрият-пример,4658.html | заглавие= Университетско издателство, оборудвано с техника за дигитален печат – добрият пример|достъп_дата = 4 август 2016|дата=27 юли 2016 |издател=printguide.info }}</ref>, книжарница, спортен център „Bonsist“, общежития за близо 5000 студенти, учебно-оздравителна база в [[Равда]].
 
=== Университетска библиотека ===
{{Основна|Университетска библиотека (УНСС)}}
[[Файл:Library Hall Unwe.jpg|мини|200 px|В едноЕдно от хранилищата на [[Университетска библиотека (УНСС)|Университетската библиотека]]]]
Началото на университетската библиотека е поставено през 1923 г., като тя постепенно се развива и обогатява и днес е със статут „библиотека-депозитар“ на Световната организация по интелектуална собственост.<ref>[http://www.unwe.bg/library/bg/pages/2564/за-нас.html История на университетската библиотека], сайт на УНСС</ref>
Библиотеката на университета разполага разполага с 538 100 тома литература (2015). Фондовете включват книги, периодични издания, защитени дисертации и научни разработки, други библиотечни материали и личните библиотеки на акад. [[Евгени Матеев]] и проф. Христо Калигоров. Каталогът на библиотеката е достъпен за търсене онлайн. Към нея е открит и Център за дигитализация, който представлява [[електронна библиотека]] с над 300 книги. Библиотеката предоставя достъп до следните бази данни: EBSCO, ScienceDirect, Springer Link, SCOPUS, InCites и поддържа архив от широк кръг [[вестник|вестници]], [[списания]] и периодични издания в областта на икономиката.