Димитър Талев: Разлика между версии

През 1927 година е привлечен като коректор във вестник [[Македония (1926 - 1934)|„Македония“]], който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на [[Иван Михайлов]]). През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930 – 1931). През януари 1931 година Талев е делегат от Прилепското братство на ІХ Редовен конгрес на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]].<ref>Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, стр. 116</ref>

 

 

Постепенно той еволюира във възгледите си и вместо да защитава [[независима Македония]], за каквато пледира до преврата на 19 май 1934 г., след това се бори за Македония в границите на царство България. Талев приема анексията от 19 април 1941 г. като дългоочакван щастлив завършек на македонските борби. Вярва, че родният му край завинаги остава в пределите на българската държава и затова благодари на германското оръжие. Той скърби и за без време отишлия си цар Борис и бичува индиферентната родна интелигенция, която не се вълнува от изхода на Втората световна война. Талев воюва с перото си с противниците на Райха – болшевишкия СССР и плутократите от Англия и САЩ. През 1944 г. обаче Талев разбира, че Германия губи войната, а това означава, че Македония ще бъде загубена за родната кауза. Тогава се сеща за заръката на приятеля си [[Мануш Стефанов]] – „Ти трябва да напишеш нещо за Македония!“. И решава, че настъпил е моментът за неговото Петокнижие, с което поне в литературата Македония и България ще бъдат заедно. Талев започва да печата в „Зора“ знаменитата си сага „Железният светилник“. Но идва [[9 септември 1944|9 септември 1944 г]]. и животът му се променя.