Тарас Шевченко: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
преведено от украинската уикипедия
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Ред 26:
| бележки =
}}
'''Тарас Шевченко''' ({{lang|uk|Тара́с Григо́рович Шевче́нко}}) е известен украински поет, художник и художникполитически деец. Литературното му наследство се смята за основа на украинската литература. Шевченко е оставил литературни произведения на [[украински]] и [[руски]] език, а също така и произведения на [[живопис]]та.
 
Шевченко се ражда в семейство на [[крепостни селяни]]. Когато е на 10 години, умира майка му, а когато е на 12, и баща му. Следват много тежки години за безпризорното сираче, което пасе [[стадо|стада]] [[овца|овце]] и помага на местния свещеник и учител. Учи се на изобразително изкуство в родния си край. Неговия помещик Павел Енелгардт (един от 4те най-едри земевладелци в Украйна, владеел 18000 [[Крепостничество|душѝ]]) го взима като придворен живописец първо във [[Вилнюс|Вилно]], а после и в [[Санкт Петербург|Сакт Петербург]], където той се запознава и прави силно впечатление на елита на изобразителното изкуство в Русия. [[Карл Брюлов]] се решава да откупи свободата на младия Тарас от неговия господар, като за целта събира исканите от Енелгардт 2500 рубли (равняващи се по стойност на 45 килограма чисто сребро). За целта Брюлов русува картина която е продадена чрез търг в който участва и императорското семейство.
 
В Петербург Шевченко става студент при Брюлов в Художествената Академия, издържа се с много [[Гравюра|гравюри]] и картини. Там той започва своята литературна дейност основно на [[украински език]] за което поема редица критики от властта и руските литературни критици за това че пише на "[[Крепостно право|мужицкият език]]" или "малоросийското наречие". Той няколко пъти се връща обратно в родината си, където се сблъсква с реалностите на все още закрепостените си роднини и познати от детството, но и неговата слава на художник и поет го свързва с украински поети и интелектуалци, но и представители на местното дворянство, които му симпатизират.
 
Най-плодотворният и щастлив период от живота му е между 1840 и 1847 година, когато излизат негови стихосбирки.
 
През април 1846та година става член на тайната украинска организация "[[Кирил и Методий|Кирило-Методиево]] братство"; в нейната програма били идеите за украинско национално възраждане, [[панславизъм]] под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадането на крепостничеството). През 1847 повечето членове на организацията са арестувани и потърпяват различни наказания за своята политическа дейност. Следствието не доказва членството на Шевченко в организацията, но въпреки това решава да го накаже за неговата литературна дейност. В свой доклад началника на Третото Отделение (политическата полиция на Руската империя), Ф. А. [[Орлов]] е обелязано, че е:<blockquote>..съчинявал стихове на [[Украински език|малоруски език]] с най-възмутително съдържание. В тях той ту изразявал плач по мнимото поробване и бедстване на Украйна, ту възглашавал за славата на [[Войско Запорожке|хетманското]] управление и предишните свободи на казачеството, ту с невероятна дързост изливал клевети и жлъч към личности от императорския дом.. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://litopys.org.ua/rizne/kmt03.htm|заглавие=А. Ф. Орлова Николаю I о деятельности Кирилло-Мефодиевского общества. — 26 мая 1847|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref></blockquote>Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал, днешната [[Оренбургска област]] на Руската федерация), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и да пише. Той е освободен през 1857 със смъртта на [[Николай I (Русия)|Николай Първи]], но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си. Един от последните му проекти е Буквар на украински език наречен "Южноруски буквар" за ползване в неделникте училища, който печата в 10000 екземпляра за собствени разноски. Въпреки че самия буквар не нарушава никакви закони и цензурата не го спира от разпространение, Руската православна църква го обявява за еретичен и затваря неделните училища които го продават. Умира през 1861ва година в Санкт Петербург няколко месеца преди отпадането на крепостничеството в Руската империя.
 
== Външни препратки ==