Кирил Дрангов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 49:
Като ученик е доброволец в [[България в Първата световна война|Първата световна война]], в която загива баща му. Завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]] в 1919 година и в 1921 година постъва в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]].
Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество [[Македонско студентско дружество Вардар|„Вардар“]], а по-късно негов председател.<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 27.</ref> Прекъсва на няколко пъти следването си поради болест и революционната си дейност. Посещава лекции в [[Гренобъл]] и [[Инсбрук]]. Завършва през 1928 година. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] дейци. След убийството на [[Тодор Александров]] участва в разгрома на левицата в така наречените [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]] през септември 1924 година, като на 12 септември застрелва [[Алеко Василев]], а в последвалата престрелка са убити още [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] и други техни приближени.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133</ref>
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония]] през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му [[Скопие]] и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.
|