Уикипедия

Владимир Полянов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-\b([34](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2)
Редакция без резюме
Ред 24:
| бележки =
}}
[[Файл:BASA-373К-1-690-1-Zlatorog.jpg|мини|250п|Групова снимка на сътрудниците на списание „[[Златорог]]”“, 1925 - – 1927 г. Полянов е 2-ри прав на 3-тия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“]]
 
'''Георги Иванов Тодоров''', с литературен севдоним '''Владимир Полянов''', е български [[писател]], театрален режисьор и културен деец.
 
Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919- – 1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922- – 1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на [[УНСС|Свободния университет]] в София (днес УНСС) и [[режисьор|„Режисура“]] във [[Варшава]] (1939).
 
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]]<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>.
 
Тодоров е директор на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] (1941- – 1944), режисьор в театрите в Бургас (1946- – 1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947- – 1951), театрите в Пловдив (1951- – 1957), Перник (1961- – 1963), Сливен (1961- – 1963), Разград (1963- – 1965) и Смолян (1965- – 1970).
 
Георги Тодоров е сред основателите и секретар (1926- – 1932) на Българския ПЕН-клуб.
 
Виден представител е на българския [[експресионизъм]] (наричан от критиката „диаболизъм„) – литературна група, към която принадлежи и младият [[Светослав Минков]]. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът му „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен за „фашистки“ от комунистическия философ [[Тодор Павлов]].
Ред 62:
* Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989
* Диаболични повести и разкази. 1990
* Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905- – 1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и [[Кралица Маб (издателство)|„Кралица Маб“]], 1997. ISBN 954-07-1061-8
 
== Източници ==
* [[Александър Пиндиков]], Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988
* [[Петър Величков|Величков, Петър]]. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ"„АБВ“, год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3
* [[Николай Аретов]], Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70- – 81
* Николай Аретов. След заник слънце. Първите “постдиаболистични”„постдиаболистични“ романи на Владимир Полянов. – Критика, № 2- – 4, 2000, с. 48- – 53
* Николай Аретов. Георги Цанев и спора<!-- В публикациите е с непълен член! --> за романа “Слънцето„Слънцето угаснало”угаснало“ от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1- – 2
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Полянов“.