Разлика между версии на „Владимир Топенчаров“

м
редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2))
м
 
}}
 
'''Владимир Евтимов Топенчаров''' е [[България|български]] [[журналист]] и [[историк]], активен деец в [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП).
 
== Биография ==
Той е роден на 2 април 1906 година в [[София]] в [[охрид]]ски род. От 1921 година е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.</ref> Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.
 
Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]] (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет], стр. 422.</ref>. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу [[Трайчо Костов]],<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 28 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> който е женен за сестра му Люба Топенчарова.
 
Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в [[7 Народно събрание|7-ото]] и [[8 Народно събрание|8-ото]] Народно събрание. Члев на [[ЦК на БКП]]. От 1974 година е [[академик]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през 1997 година.
 
[[Файл:Vladimir Topencharov memorial plaque, 15 San Stefano Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15]]
 
== Награди ==
* орден „9„[[9 септември 1944 (орден)|9 септември 1944]] г.“ II ст. (1946) и I ст. (1952)
* орден „Народна„[[Народна република България“България (орден)|Народна република България]]“ втора степен (1945),
* орден „Народна република България“ първа степен (април 1966),
* орден „Кирил„[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий“Методий]]“ I ст. (1963)
* [[орден „Академични палми“]] на Франция (25 ноември 1986).
* звание „Народен„[[Народен деятел на културата“културата]]“ (май 1967).
* [[Герой на социалистическия труд на България]] (23 май 1969)<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 25</ref>
* орден „Георги„[[Георги Димитров“Димитров (орден)|Георги Димитров]]“ (1970, 1971, 1976)
* носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
* [[Димитровска награда]] (1969)
* [[Герой на НРБНародна република България]] (1986) по случай неговата 80-а годишнина
 
== Бележки ==
443

редакции