Война за Гран Чако: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
Ред 23:
През [[1928]] г. излизат предполагаеми данни за богати залежи на [[петрол]] в областта. Две американски корпорации – [[Стандарт Ойл]] и [[Шел Ойл]] – влизат в остър конфликт коя да разработва бъдещите залежи. Първата компания подкрепя Боливия, а Шел Ойл – Парагвай.
В края на 20-те години на 20 век започват погранични сблъсъци, а самата война е обявена на [[10 май]] [[1933]] г. Интересно е, че на страната на боливийците участват 120 емигрирали германски офицери, сред които командващият на боливийските войски [[Ханс Кундт]]. На парагвайска страна
Въпреки численото превъзходство на боливийската армия, парагвайците успяват да спрат настъплението на боливийците още през юли 1933, а на следващата година пренасят бойните действия на територията на Боливия. След няколко тежки поражения, нанесени от парагвайската армия на [[28 октомври]] [[1935]] г., Боливия иска примирие и е подписан мирен договор. На [[21 юли]] [[1938]] г. в [[Буенос Айрес]] е подписан окончателният договор за границата между двете страни, съгласно който 3/4 от територията на Гран Чако остава за Парагвай. Във войната загиват над 100 000 души, 2/3 от които боливийци.
| |||