Война на четворния съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени
Ред 27:
Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че Англия и Франция се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият [[Луи XV|Луи ХV]] царува с помощта на регента – [[Филип II Орлеански|Филип д'Орлеан]], а това никак не се харесва на Филип V.<ref>Edward Armstrong, ''Elisabeth Farnese, the termagant of Spain'', London 1892, p. 59</ref> Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг.<ref>Френско-британският съюз е такова изключение за ХVІІІ в., че понякога е сравняван с [[Дипломатическа революция|дипломатическата революциа]] от 1756 г., когато Франция се съюзява с вековния си враг - Австрия. Виж Arthur Hassall, ''The Expansion of Great Britain 1715-1789'', London 1907, p. 22</ref> През 1717 г. към тях се присъединява [[Нидерландия]] и така се създава [[Троен съюз (1717)|Тройният съюз]].<ref>{{cite web|last1=Lesaffer|first1=Randall|title=The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717|url=http://opil.ouplaw.com/page/The%2018th-century%20Antecedents%20of%20the%20Concert%20of%20Europe%20I:%20The%20Triple%20Alliance%20of%201717|website=Oxford Public International Law|accessdate=27 февруари 2019}}</ref>
 
Целите на този съюз са: да накара Филип V да се откаже от претенциите си за френския престол, а австрийския император [[Карл VI|Карл VІ]] – от претенциите си към испанския престол; да се разменят Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя, като Сардиния се издигне в ранг кралство, за да може савойският владетел да запази [[Крал|кралскатакрал]]ската си титла.<ref>Борислав Гаврилов, ''Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559-1918)'', София 2016, с. 318</ref> Испания не вижда полза да приеме тези искания и решава да действа на своя глава.
[[Файл:Triple Alliance 1717.png|ляво|мини|325x325пкс|Карта на войната]]
 
== Военни действия ==
През 1716 г. Изабела Фарнезе ражда първия си син от Филип V - това е [[Карлос III|дон Карлос]]. Тъй като кралят има двама сина от предишния брак, тя настоява да се намери владение за сина ѝ. Ето защо, до известна степен, войната се води в името на тази кауза. Първа цел на испанците става слабо защитеният остров Сардиния. През 1717 г., от август до ноември той е завладян без Австрия да окаже особена съпротива и без обявяване на война.<ref>William Hunt, ''History of Italy'', London 1883, p. 208</ref> На следващата година 30 000-на армия, командвана от опитния [[Хосе Карильо, херцог де Монтемар|генерал Монтемар]] и ескортирана от 22 [[Линеен кораб (ветроход)|линейни кораба]], е свалена в Сицилия, край [[Палермо]]. Градът веднага пада,<ref>Armstrong, ''Elisabeth Farnese''..., p. 110</ref> след което половината испанска войска обсажда [[Месина]], а останалата довършва покоряването на острова. Такава сила и успех на кампанията никой не е очаквал от Испания.
 
До този момент австрийците са били заети с война с османците, но след мирния договор от [[Пожаревацки договор|Пожаревац]] успяват да прехвърлят малка армия в Сицилия. Испанците обаче ги побеждават при Миацо (15 октомври 1718) и при Франкавила (20 юни 1719).<ref>За тази битка Moses Finley, ''A History of Sicily'', New York 1987, p. 117 казва, че е най-голямата водена в Сицилия от римското време насам.</ref> Така испанското оръжие триумфира, но нещата за армията на Монтемар не вървят добре. Причината не е в Австрийците, а в британския боен флот, изпратен под командата на [[сър Джордж Бинг]] в [[Средиземно море]]. Британците се решават на такъв ход, когато усилията им за предотвратяване на войната се провалят. На 18 август в [[Битка при нос Пасаро|битката при нос Пасаро]]<ref>Това не е точно битка, тъй като испанските кораби са поставени в такова положение, че всъщност не могат да се съпротивляват. Махън говори за "така„така наречената битка при нос Пасаро"Пасаро“. Виж Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660-1783'', Boston 1911, p. 237</ref> те унищожават испанските кораби и откъсват сухопътната армия от родината и я обричат на сигурен разгром. В крайна сметка австрийците в Сицилия надделяват, свалят обсадата на Месина и си връщат целия остров.
 
Официалното начало на войната настъпва през декември 1718 г., когато французите разкриват заговор за свалянето на д'Орлеан, в който участват испанците. Англия и Франция обявяват война, последвани от Нидерландия. Австрия се присъединява към съюза още преди това и той става четворен (2 август 1718). Сега военните действия се разпростират на много по-голяма площ. Френски армии нахлуват в [[Баски земи|баските земи]] и [[Каталония]], но акцията се проваля поради тежки епидемии. Англичаните превземат важното пристанище [[Виго]] и навлизат навътре чак до [[Понтеведра]]. Тази акция повече от всичко друго отрезвява испанците и те си дават сметка в каква сложна авантюра са се забъркали.
 
Войната има още един, малко неочакван аспект. Испанците решават да подкрепят предложението на херцог Ормонд - английски ренегат - за продържение на първото [[Якобитизъм|джакобитско]] въстание. Ексадрата с армията не успява да достигне до английските брегове, така че само 300 испанци се включват в бунта в [[Шотландия]]. Официалната цел е да се осигури престола за Джеймз Едуард - син на някогашния католически крал [[Джеймс II (Англия)|Джеймз ІІ]]. Въстаниците обаче претърпяват поражение.<ref>Същинската част на този бунт е през 1715 г. След поражението си Джеймз Едуард бяга във Франция, но регентът д'Орлеан скоро го принуждава да бяга пак и той отива в Авиньон. една от клаузите на Тройния съюз е Франция да не му оказва никаква подкрепа. Бунтът от 1719 г. е слабо продължение на въстанието. Виж Hassall, ''The expansion of Great Britain...,'' p. 13-14</ref>
 
В Америка французите превземат испанското пристанище [[Пенсакола]] във [[Флорида]]. Опитът на испанците да завземат британските [[Бахамски острови]] и най-вече главния град [[Насау]] - се проваля.
 
== Мирният договор в Хага ==
Недоволен от Алберони, Филип V го уволнява и заявява готовността си за мир. На 17 февруари 1720 г. договорът е подписан в холандската столица Хага. Испания се отказва от всичките си придобивки, но правата на дон Карлос върху престола на Парма са гарантирани (след смъртта на бездетния херцог [[Антонио Фарнезе]]). Франция връща всички отнети от Испания територии за сметка на търговски привилегии. Искането на Мадрид да му бъдат върнати също [[Гибралтар]] и [[Менорка|остров Менорка]] (отнети от Англия през Войната за испанското наследство) е отхвърлено.<ref>Armstrong, ''Elisabeth Farnese''..., p. 128-129</ref> Савойският херцог [[Виктор Амадей II|Виторио Амедео ІІ]] бива принуден да замени богатата Сицилия с далеч по-невзрачната Сардиния.<ref>Claude Genoux, ''Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours'', Annecy 1852, p. 359</ref> По този начин се възцарява известна логика, защото Сардиния е по-близо до Савоя, а Сицилия - до Неаполитанското кралство, което също е под австрийска власт. Мирът от 1720 г., както и мирът между Русия и Швеция от 1721 г. осигуряват десетилетие на спокойствие в Европа, каквото тя отдавна не познава.
 
Съюзът на Франция и Англия оцелява до 1731 г., когато е заменен от [[Семеен пакт|Бурбонския пакт]]. Заедно с разпадането на това приятелство се слага край и на Четворния съюз.
 
== Бележки ==