Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г.: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон, форматиране; форматиране: интервал, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Военен конфликт
[[Файл:Crusade of Varna map.png|мини|399x399пкс|Карта на Първия в [[1443]] и [[Битка при Варна|Вторият]] в [[1444]] г. [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносни походи]] на [[Владислав III|Владислав III Ягелонски]] и [[Янош Хуняди|Йоан Хуняди]] в българските земи.]]
| име = Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело
| конфликт = [[Балкански кръстоносни походи]]
| картинка = Crusade of Varna map.png
[[Файл:Crusade| ofописание Varna map.png|мини|399x399пкс|= ''Карта на Първия в [[1443]] и [[Битка при Варна|Вторият]] в [[1444]] г. [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносни походи]] на [[Владислав III|Владислав III Ягелонски]] и [[Янош Хуняди|Йоан Хуняди]] в българските земи.]]''
| период = [[1443]] г.
| място = [[Балкански полуостров]]
| причина =
| повод =
| територия =
| резултат = Поражение за Османската империя;<br>[[Одрински мирен договор (1444)]]
| страна1 = [[Файл:POL Przemysł II 1295 COA.svg|20px]] [[Жечпосполита|Полско кралство]]<br>[[Файл:Arms_of_Hungary.svg|20px]] [[Унгария|Унгарско кралство]]<br> [[Файл:Coat_of_arms_of_Wallachia_Voivodship.png|20px]] [[Княжество Влахия]]<br>[[Файл:Coat_of_arms_of_Moldavia.svg|20px]] [[Княжество Молдова]] <br> [[Файл:CoA_Pontifical_States_02.svg|20px]][[Папска област]]
| страна2 = [[Файл:Fictitious_Ottoman_flag_2.svg|20px]] [[Османска империя]]
| командир1 = [[Файл:Coa_Hungary_Country_History_Vladislaus_I_(1440–1444).svg|20п]] [[Владислав III|Владислав III Ягело]]<br>[[Файл:Coa_Hungary_Family_Hunyadi_János_(extended)_v2.svg|20п]] [[Янош Хуняди]]<br>{{флагче|България}} [[Фружин|Фружин Шишман]]
| командир2 = [[Файл:Fictitious_Ottoman_flag_2.svg|20px]] [[Мехмед II]]<br>[[Файл:Fictitious_Ottoman_flag_2.svg|20px]][[Махмуд бей]]
| сила1 = 33 000 души
| сила2 =
| жертви1 =
| жертви2 =
}}
 
'''Първият кръстоносен поход на Владислав III Ягело''' е [[кръстоносен поход]] срещу османците от [[1443|октомври 1443]] до [[1444|януари 1444 г.]] на полски, унгарски и западноевропейски [[рицар]]и и чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски и отряди с обща численост към 33 000 души, оглавяван от полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягело]], наречен Варненчик, с военен ръководител [[Янош Хуняди]], войвода на Седмоградско ([[Трансилвания]]).<ref name="SettonHazard1990">{{cite book|last1=Setton|first1=Kenneth M.|authorlink1=Kenneth M. Setton|last2=Hazard|first2=Harry W.|last3=Zacour|first3=Norman P.|title=A History of the Crusades: The Impact of the Crusades on Europe|url=http://books.google.com/books?id=TKaPrQPFIAMC&pg=PA270|date=1 юни 1990|publisher=Univ of Wisconsin Press|isbn=978-0-299-10744-4|page=270}}</ref> Престолонаследникът на [[Търновското царство]] [[княз]] [[Фружин|Фружин Шишман]] е един от знатните участници в похода и в битките. След похода е сключен [[Одрински мирен договор (1444)|Одринския мир от 1444 г.]], с който османците губят завладените от тях земи в [[Поморавие]]то и силната дунавска [[Смедеревска крепост|крепост Смедерево]].
 
== Предистория ==
[[Файл:Warnenczyk.jpg|мини|150px|ляво|Владислав III]]
[[Балкански кръстоносни походи|Балканските кръстоносни походи]] от 1443 – 1444 г. са резултат от образувания широк антиосмански съюз срещу възможността [[Константинопол|Цариград]] да бъде завладян от турците и заплахата над [[Европа]]. Началото е сложено в [[1439]] година с [[Флорентинска уния|Флорентинската уния]], поставила [[Византийска империя|византийската]] църква под върховенството на [[папа]]та. Към него се присъединяват [[Венецианска република|Венецианската република]], [[Бургундия]] и [[Унгария]] с [[Полша]] и [[Литва]], където папата успява да постигне помирение между наследниците на [[Алберт II (Германия)|Албрехт Хабсбург]] и избрания от аристокрацията за крал на Унгария Владислав III Ягелонски крал на Полша и княз на Литва.

Усилията за формиране на съюза са насърчени от успехите срещу турците на войводата на Седмоградско Йоан Хуняди през [[1441]] – [[1442]] г. През септември 1442 година при река [[Яломица]] Хуняди отново разгромява многобройната турска войска, водена от румелийския [[бейлербей]] [[Шехабеддин паша]]. Този успех, както и предишните победи на войводата, намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат преминаването към действия на християнския съюз, създаден от повечето европейски съседи на османците, а Венеция и Бургундия изграждат голям [[флот]], който да действа срещу османците в [[Егейско море]] и Проливите.<ref name=":0">Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, 2000, с. 174 – 180.</ref>
 
През октомври 1443 г. унгарците повеждат голям [[кръстоносен поход]], оглавен от крал Владислав III и под военното ръководство на войводата Йоан Хуняди, в който участва и [[Деспот (титла)|деспот]] [[Георги Бранкович|Георги]] – прогоненият от турците владетел на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]], а също и престолонаследникът на Търновското царство княз Фружин Шишман, който решен на всичко, дори продава наскоро дареното му имение „Файдаш“, за да набави необходимите му за похода средства.<ref>Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999</ref>
 
== Ход на кампанията ==
Началото на войната закъснява и започва чак през октомври. Под напора на [[настъпление]]то на християнската армия турците са принудени да отстъпват. След [[Битка при Ниш (1443)|битката при Ниш]] османците се изтеглят към [[Пловдив]], опожарявайки всичко по пътя си, прилагайки тактиката на изгорената земя, страхувайки се от надигане на местното християнско население и за да разстроят продоволствието на кръстоносната армия, като в същото време прегрупират силите и се укрепяват в проходите пред [[Тракия]]. Християнските войски победоносно влизат в [[Ниш]], [[Пирот]] и в определения от противника им за главен град на [[Румелия]] – [[София]], където към тях се присъединяват още български отряди. Османският [[летопис]] свидетелства:
 
{{цитат|''Цялата рая пък се поклони на тези проклетници. Кой донесе храна и започна да продава, кой се качи на коня и заставайки отпред, им стана водач. С една дума, дадоха на жалките неверници едногодишния поголовен данък. Мнозина неверници от раята яхнаха конете и дойдоха във войската на Янко. Тогаз, като се поразмисли, Янко си рече: „Много добре стана за нас, че тази рая яхна и дойде. Добре ще е веднага да ги подредя в един отряд, та да вървят пред нас. Ако турците връхлетят върху ни, тези ще ни бъдат добър заслон.“ И заповяда, та невернишката рая стана един отряд и тръгнаха. Този ден, като преминаха през прохода Драгоман, стигнаха до Софийското поле.'' <ref name=":2">[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 42 – 43]</ref>|}}
Line 15 ⟶ 37:
И с осигурено от така формирания българския отряд [[Авангард (военно дело)|авангард]] настъпление християнската войска влиза в София. Кралят назначава за управител на града тукашния православен [[владика]], а Йоан Хуняди възвръща отново в [[Света София (София)|църква „Св. София“]].<ref name=":1">[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1651295545+ Българите в кръстоносните походи на Владислав ІІІ Ягело]</ref><ref name=":2" />
[[Файл:Dizd ops.jpg|мини|300px|Белградската крепост]]
В началото на декември 1443 г. е достигнат [[Ихтиман]]<ref name="Babinger1992">{{cite book|last=Babinger|first=Franz|title=Mehmed the Conqueror and His Time|url=http://books.google.com/books?id=PPxC6rO7vvsC&pg=PA25|year=1992|publisher=Princeton University Press|isbn=0-691-01078-1|page=25}}</ref> на път за преминаване в [[Южна България]], но времето за война отдавна е изчерпано. В [[средновековието]], преди това, а и немалко пъти след него, е практически невъзможно да се водят успешни [[Военна кампания|военни кампании]] при тежки зимни условия, в този сезон войните по правило спират, а армиите се настаняват на зимни квартири до пролетта, но [[християните]] все пак опитват да продължат настъплението. Така в проходите след София в [[Битка при Златица|битката при Златица]] на [[12 декември]] 1443 г.<ref name="MellershWilliams1999">{{cite book|last1=Mellersh|first1=H. E. L.|authorlink1=H. E. L. Mellersh|last2=Williams|first2=Neville|authorlink2=Neville Williams|title=Chronology of World History|url=http://books.google.com/books?id=PCcOAQAAMAAJ|year=1999|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-57607-155-7|page=527}}</ref> изтощената войска не успява да пробие отбраната на османците, в един момент дори животът на самия Хуняди е заплашен, което налага поради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима, при недостига на провизии и изтощението на войската християнските сили, да прекратят настъплението и да се оттеглят организирано към незасегнати от войната места, където армията може да се снабдява през зимата.<ref name="Stadtmüller1988">{{cite book|last=Stadtmüller|first=Georg|title=Ungarn-Jahrbuch|url=http://books.google.com/books?id=-G0RAQAAMAAJ|year=1988|publisher=Hase und Koehler Verlag.|page=16}}</ref> На [[16 декември]] 1443 г. офанзивата е спряна по заповед на крал Владислав и започва подготовка за марш към зимно разквартируване в [[Белград]]. Междувременно на [[24 декември]] при София<ref>[http://www.academia.edu/5813137/Властела_Државе_српских_деспота_Nobility_In_The_State_of_Serbian_Despots Милош Ивановић, Властела Државе српских деспота, УНИВЕРЗИТЕТ У БЕОГРАДУ, Београд 2013, с.123]</ref> и при [[Драгоман]] <ref>[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 58]</ref> е разбит срещнатия османски авангард, а на [[2 януари]] 1444 г. отново османците са разгромени в [[Битка при Куновица|битката при Куновица]] между Пирот и Ниш, като са пленени 4000 противници и дори зетят на султана и брат на [[Велик везир|великия везир]] Чандарли Халил паша – Махмуд бей пада в плен.<ref>Babinger, Franz. Turakhān Beg. // E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913 – 1936, Volume VIII. Leiden, BRILL, 1987. р. 25</ref> След това съюзната армия се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати като победители и на [[22 януари]] 1444 г. пред [[Белградска крепост|белградската крепост]] се явява пратеник на султана с предложение за изгоден мир.<ref name=":0"/>[[Ихтиман]]
 
== Унищожаване от османлиите на християнско българско население и селища ==
Line 23 ⟶ 45:
 
== Резултати ==
Действията на похода съвпадат с отхвърлянето на османската власт от [[Скендербег]] в [[Албания]], който в края на 1443 година се обявява за независим в управляваната от него крепост [[Круя (крепост)|Круя]] и в [[Гърция]], където станалия по-късно император [[Пелопонеско деспотство|пелопонески деспот]] [[Константин XI Палеолог|Константин Палеолог]] прогонва османците от [[Централна Гърция]] и [[Пинд]], а победеният в [[Западна България]] [[Турахан бей]] султанът хвърля в затвора [[Токат]].<ref name="Imber">{{cite book|last=Imber|first=Colin|title=The Crusade of Varna, 1443 – 45|date=July 2006|publisher=Ashgate Publishing|isbn=0-7546-0144-7|pages=9–319 – 31|chapter=Introduction|chapterurl=http://books.google.com/books?id=xeuaoghuq3cC&pg=PA17&dq=battle+of+Zlatitsa&hl=en&ei=i8XsTdOcAs7usgbUstTnCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CDAQ6AEwAQ#v=onepage&q=battle%20of%20Zlatitsa&f=false|format=[[PDF]]|accessdate=19 април 2007}}</ref>
 
През юни 1444 г. в [[Одрин]] е сключено [[Одрински мирен договор (1444)|десетгодишно примирие]] с [[Мурад II]]. Европейските сили там се представляват от Янощ Хуняди и деспот Георги. Подписаното е ратифицирано в [[Сегед]] в края на юли и на [[15 август]] е положена клетва – крал Владислав Ягело се заклева върху [[Библията]], а Мурад II върху [[Коран]]а. Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи завзети от турците и османците предават на моравския деспот Георги завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада крепост [[Смедерево]]. След всичко това султан Мурад II се отказва от престола и [[Абдикиране|абдикира]] в полза на малолетния си 12 годишен син [[Мехмед II]].<ref name=":0" />