Ибн Хурдазбих: Разлика между версии

| роден-място = ок.820-826, <br>[[Абасидски халифат]]

| починал-място = ок.885-912

'''Абу-ал-Касим Убайдаллах ибн Абдаллах ибн Хордадбех''' (на{{lang|fa|ابوالقاسم арбаски:عبیدالله بوالقاسمابن عُبیدالله بن عبدالله اِبْن خُرْدادْبِه‌ْ (خرداذبه)}}, произнасян като '''''Ибн Хурдазбих''''',) е [[Абасидски халифат|абасидски]] [[перси]]йски административен [[географ]] от IХ век.<ref>Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, [[Тангра ТанНакРа]], 2000 ISBN 9549942031</ref>.

Ибн Хурдазбих произхожда от влиятелен персийски [[Зороастризъм|зороастрийски]] род от [[Табаристан]], приел [[ислям]]а. Той е син на военния деятел и губернатор под Абасидите Абдаллах ибн Хурдазбих. Израства в халифската столица [[Багдад]]. Служи като управител на [[Арабски халифат|халифската]] [[поща|пощенска служба]] на [[Ал-Мутамид]] (сахиб ал-барид ва-л-хабар), а [[шпионаж|шпион]]ските му наблюдения и сведенията му са с важно политическо значение. В ръкописите му се описват далечни земи, от [[Рус]] до [[Андамански острови|Андаманските острови]]. Ибн Хурдазбих записва за владетеля на [[Волжка България]], че е "княз„княз / хан на [[сакалиби]]те, от които може да се набавят [[робство|роби]]"“<ref>Abraham Ascher; Tibor Halasi-Kun; Béla K. Király (1979). The mutual effects of the Islamic and Judeo-Christian worlds: the East European pattern. Brooklyn College Press. p. 7. ISBN 978-0-930888-00-8.</ref> Творчеството Ибн Хурдазбих е сред на най-ранните извори, даващи сведения за [[гилдия]]та на [[радханити]]те.

* ''[[Книга за пътища и страни|Китаб ал-масалик ва-л-мамалик]] ([https://archive.org/details/journalasiatique566sociuoft/page/n12 "Книга за пътища и страни" - – на френски и арабски език, Journal asiatique, 1822])'';