Рилски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 91.139.200.16 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
→Манастирски комплекс: Архитектон Алекси Рилец от с. Лазаро поле ръководи строежа на източното, северното и западното крило на манастира (1816 – 1819 г.). След големия пожар през 1833 г. отново архитектон Алекси Рилец възстановява манастира само за 10 месеца. За завършване на строежа се счита надписът на най-красивия кьошк, строен от младия съселянин на Алекси Рилец – Кръстю Дебърлията от Лазарополе. Майстор Миленко от Радомир изгражда южното крило на манастира (1846 - 1847 г.). |
||
Ред 87:
През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През ХІV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина.
Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново.
В епохата на Възраждането духовенството на манастира и преди всичко – скевофилакса Йосиф успяват да обединят усилията и въжделенията на българския народ за възстановяване на Рилската обител. За целта канят Алекси Рилец от с. Лазаро поле, удостоен вече със званието архитектон да проектира и ръководи грандиозния строеж. С помощта на около 3000 доброволци - строители, работници и майстори - десетки чети от Мизия, Тракия и Македония за три години (1816 – 1819 г.), 56 годишният архитектон успява да извиси източното, северното и западното крило на манастира. Той се съобразява с изградената по-рано Хрельова кула, като изгражда външните стени на манастира като непристъпни крепости, а вътрешните - с големи чардаци и колонади - китни и красиви като българската душа.
След големия пожар през 1833 г., при който изгаря цялата дървена част на манастира, отново под ръководството на вече 73 годишния архитектон и отново с помощта на около 3000 доброволци манастирът е възстановен за рекордно кратко време - само за 10 месеца.
За завършване на строежа се счита надписът на най-красивия кьошк, строен от младия съселянин на Алекси Рилец – Кръстю Дебърлията от Лазарополе.
Неопровержимото доказателство за великото дело на архитектон Алекси Рилец, превърнало манастира в „Душата на народа” е отразено на трите паметни плочи – над мелницата, над Самоковската и над Дупнишката порта.
Поканен е и 56 годишния майстор Миленко от Радомир да извиси южното крило на манастира (1846 - 1847 г.).
Южната част на източното крило е строена през 1962 г. от съвременни майстори, които не се съобразяват с облика на изградените вече манастирски крила и манастирска църква.
=== Хрельовата кула с параклис „Преображение Господне“ ===
| |||