[[Файл:Greta Hall.jpg|мини|250п|Грета Хол, Кезуик]]
Въпреки че отначало е радикален поддръжник на [[Френската революция]], Сауди следва пътя на своите приятели поети романтици – Уърдсуърт и Колридж, към консерватизъм. НазначенЛансиран от ''Tory Establishment'' (политическата партия) на торите за поет лауреат и получател на годишна заплата при тях от 1807 г., той силно подкрепя управлението на [[Робърт Дженкинсън, лорд Ливърпул|лорд Ливърпул]]. Говори против парламентарната реформа („''пътя към разруха с дявола за водач''“), сурово осъжда избиването на хора от така наречената „''революционна паплач''“, убити и ранени от правителствената войска по време на бунта на тълпата, която изисква реформа на парламентарното правителство – още наричанат.нар. „[[клане Питърлу|клането Питърлу]]“, противник е на католическата еманципация. През 1817 г. тайно предлага наказателно транспортиране на обвинените в „клевета“ или „размирици“. Има на ум лица като Томас Джонатан Уолър и Уилям Хоун, спрямо които Сауди призовава да бъде изготвенозапочнато съдебно разследване. Подобни поети са виновни – пише той в ''„[[Kуотърли Ривю]]“'' (периодично издание) – за „''разпалване на бурния нрав на производителя и нарушаване на спокойното съдружие на селянина с институции, с които той и предците му са живели в мир.''“ Уолър и Хоун са оправдани, но заплахите каратпринуждават друга мишена, Уилиам Коббът, временно да емигрира в САЩ.
В някои отношения романтикът изпреварва времето си във връзка с вижданията си за социалната реформа. Например той е един от ранните критици на злините, до които новата индустриална система е довела в Британия презв раннияначалото на 19 век. Ужасен от условията на живот в градове като Бирмингам и Манчестър и по-специално от наемането на работа на деца по фабрики, той открито критикува социалната действителност. Симпатизант е на навлизащите социални планове на [[Робърт Оуен]]. Смята, че държавата трябва да наблегне на обществената заетост, за да избегне нарастващата безработица и призовава към всеобщо образование.
Вземайки предвид дистанцирането му от радикализма и неговите опити да подведе под разследване свои бивши съмишленици, не е изненада, че по-малко успешните съвременници на Сауди запазили вярванията и убежденията си, го атакуват, виждайки гообвиняват като човек, склонен да се продаде за пари и уважение.
[[Файл:St Kentigern's Parish Church, Crosthwaite, Keswick, Grave of Robert Southey - geograph.org.uk - 638342.jpg|мини|250п|Гробът на поета, Кезуик]]
През 1817 г. Сауди е изправен предизлиза подмолна публикация, отнасяща се до неговата пиеса, ''„[[Уот Тайлър]]“ (“Wat Tyler“)'', написана през 1794 г., когато романтикът е на върха на своя радикален период. Това е провокация от страна негови врагове и в опит да бъде засрамен поета лауреат се подчертава неговото вероотстъпничество от първоначалните му идеи като поет до поддръжник на партията ''Тори''. Един от най-свирепите му критици е УилиамУилям Хазлит – английски философ и критик. В книгата си ''“The Spirit of the Age: Or, Contemporary Portraits“'' (сборник с портрети, осмиващи видни английски личности – главно поети и политици) той пише за Сауди следното: „''Той ухажваше Свободата като влюбен юноша, но тя му бе повече любовница, отколкото годеница; от тогава той се ожени за по-възрастната и не много уважавана дама, наречена „Законност“.'' Поетът като цяло игнорира своите критици, но е принуден да се защити, когато УилиамУилям Смит, член на Парламента, се изправя в Камарата на общините на 14 март, за да го атакува. В желанието си да отвърне Сауди пише отворено писмо до парламента, в което обяснява, че винаги се е стремял към намаляване на човешкото страдание и подобряване на условията за живот за всички ниски класи и че е променил вижданията си само що се отнася до „''мерките, с които подобно подобрение може да бъде постигнато''“. Както той казва, научавайки се да разбира институциите в държавата си, се е научил „''да ги цени правилно, да ги обича, почита и защитава''“.
== Критика върху творчеството на Робърт Сауди ==
|