|
| общомедия =
}}
'''Робърт Сауди''' (също: Робърт Съди, {{lang|en|Robert Southey}}, 12 август 1774 година – 21 март 1843 година) е английски поет от епохата на [[романтизмаРомантизма]], принадлежащ към известната школа на така наречените „ранни английски романтици“, или още – „[[Езерни поети]]“, поет лауреат в продължение на тридесет години – от 1813 година до смъртта си през 1843 година. Въпреки че в продължение на дълги години славата му е засенчвана от неговите съвременници и приятели [[Уилям Уърдсуърт]] и [[Самюъл Тейлър Колридж]], стиховете на Сауди все още се радват на известна популярност сред почитателите на лириката на романтизмаРомантизма. Съществуват известни спорове относно произношението на фамилното име на поета – Сауди или Съди. Проблемът се състои в това, че и в родната му Англия името му позволява произношение от двата типа – Southey /ˈsaʊði// Suthy /ˈsʌði/. Що се отнася до българското произношение, литературните критици също не са единодушни в преценката си.<ref>В своята студия „Езерна школа: Уърдсуърд, Колридж, Сауди“ (2001) Весела Гайдарова се спира на варианта „Сауди“, докато в сборника „Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството“ (1982) поетът е представен като Робърт Съди.</ref>
Освен като представител на романтическатаРомантическата школа, поетът е известен и със своята литературоведска, историческа и биографска дейност, както и със заниманията си в областта на есеистиката. ПишеНеговите биографии завключват живота и трудовете на [[Джон Бъниан]] (John Bunyan), [[Джон Уесли]] (John Wesley), [[Уилям Купър]] (William Cowper), [[Оливър Кромуел]] (Oliver Cromwell) и [[Хорацио Нелсън]] (Horatio Nelson), като биографията на Хорацио Нелсън непрекъснаторядко сее била извън преиздавапечат от излизанетопубликацията си през 1813 година и е основаадаптирана накъм сценария наза британския филм ''Нелсън'', излязъл на екран през 1926 година. Известен е и с познанията си по португалска и испанска литература и история, превежда голямо количество творби от испански и португалски на английски, пише ''„История на Бразилия“'' (част от планиранапланираната ''„История на Португалия“'', която така иникога не завършва) и ''„История на Полуостровната война“''. Може би неговият най-запомнящ се принос към литературната история е детската класическа и добре позната на всички ''„Приказка за Трите мечки“'', която е публикувана за първи път в негов сборник с проза, озаглавен ''„Докторът“''. Това е първоначалната версия на известната по цял свят приказка за Златокоска.
== Биография ==
[[Файл:Robert Southey Hancock.jpg|мини|дясно|Портрет на поета от художника Робърт Ханкок]]
Робърт Сауди е роден на 12 август 1774 година в Бристъл, Англия в семейството на Робърт Сауди (производител на ленено сукно) и Маргарет Хил. Прекарва по-голямата част от детството си в градчето [[Бат]] при лелясвоята силеля. Годините му на обучение преминават в Уестминстър Колидж, Лондон (откъдето бил изключен заради статията си в известно английско списание ''“The Flagellant“'' – 1792, осъждаща линчуването) и Бейлиъл Колидж, Оксфорд. Сауди по-късно в свои спомени споделя за годините, прекарани в Оксфорд: “Всичко, което научих беше малко плуване … и малко гребане.“
Известно е, че поетите от „Езерната школа“, а именно – Уърдсуърт, Колридж и Сауди, не само споделят общи възгледи и естетически принципи за литературата и създаването на поезия, но и често творят и работят заедно върху едно произведение. КласическиКласическият пример за подобно колективно творчество е сборникът ''„[[Лирически балади]]“'', дело на общия труд на двамата приятели Уърдсуърд и Колридж. По същия начинна чин се ражда и трагедията ''„Падането на Робеспиер“ (The Fall of Robespierre)'' – 1794 г., която е съвместна работа на Сауди и Колридж. Същата1794 година става съдбоносна за поета, тъй като тогава излиза на бял свят и първата му стихосбирка – ''„Стихотворения“''. Отново през тази година Сауди заедно с още няколко видни поети на времето си обсъжда създаването на идеалистично общество в Северна Америка, което да се основава на идеите на пантисократията – Пантисократическа академия.
„''Техните искания ще бъдат прости и естествени; те няма нужда да понасят мъките като роби на лукса; където на притежанията се гледа като на общи, всеки ще работи за всички; в техните къщи ще намират място на-добрите книги; литературата и науката, окъпани отново в животворните потоци на живот и природа, не биха довели до нищо друго освен да ги издигнат преродени и пречистени. Всеки млад мъж ще вземе за себе си блага и хубава жена за своя съпруга; нейната задача ще е да приготвя тяхната чиста храна и да се грижи за тяхната смела и хубава раса''.“
По-късно решават да променят мястотопървоначалното място на осъществяване на проекта, катокоето се спират на Уелс, но впоследствие Сауди се отказва от идеята и се оттегля, като смята, че е неприложима.
[[Файл:Illustrirte Zeitung (1843) 06 016 1 Robert Southey.PNG|мини|ляво|200п|Младият поет Робърт Сауди]]
Робърт Сауди се жени за Едит Фрикър в църквата „Св. Мари Редклиф“, Бристъл на 14 ноември 1795 година. Тя е сестра на Сара Фрикър, съпруга на Самюъл Колридж. Семейство на Сауди избира за свой дом Грета Хол, недалече от градграда [[Кезуик]] в [[Езерна област|Езерната област]] (откъдето произтича и наименованието на тримата поети – „[[езерни поети]]“). Самюъл Колридж и Уилиам Уърдсуърд също прекарват голяма част от живота си там). В Грета Хол по-късно живее и Сара Колридж (подпомагана от Сауди) с трите си деца, след като Самюъл Колридж ги изоставя, също както и вдовицата на поета Робърт Ловъл и нейният син.
През 1808 г. Сауди среща Уолтър Савидж Ландър, на чиято работа той открито се възхищава и стават близки приятели. Същата година пише ''„Писма от Англия“ (Letters from England)'' под псевдонима Дон Мануел Алварез Есприела – разказ за пътешествие от гледната точка на един чужденец. Смята се, че това произведение представя най-точната картина за английския начин на живот в началото на 19 век.
През 1809 година е ключова за живота на младия романтик, защото тогава получава званиетопризванието си „поет лауреат“ – poeta laureatis, след като [[Уолтър Скот]] отказва титлата. Много литературни критици изразяват учудването си от факта, че най-недаровитият от тримата езерни поети бива увенчан с лавровия венец<ref>В студията си „Езерни поети“ Весела Гайдарова пише: „Действително неговият талант няма екстровертния размах и красноречието на Уърдсуърд, нито дълбочината и драматизма на Колридж. Постиженията му са без широката популярност, на която се радват именитите му събратя, някои от тях демонстрират наличието на сериозни възможности и талант.“
В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, София: Сиела, 2005, стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ на Байрон, в която поетът е </ref>. Известно е и неодобрението на [[Джордж Гордън Байрон]], който нямал особено добро мнение относно литературната дейност на тримата ранни романтици. Но ако неприязънта му към Уърдсуърт и Колридж впоследствие се смекчава, то отношението му към Сауди цял живот остава пренебрежително и наситено с множество критики относно творческата компетентност на младия езерен поет. Известен с омразата си към всякакви институции, младият лорд включва редица нападки спрямо титлата на Сауди в ''„Посвещение“'' (писано през 1811 година и отпечатано след смъртта на Байрон през 1833 г.), с което започва знаменитата негова поема „''Дон Жуан''“<ref>В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005, стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ на Байрон, в която поетът е осмян и подиграван основно не само заради титлата „лауреат“, но и заради ренегатството и близостта си с двореца.</ref>. Друг източник на силна и неприкрита враждебност между двамата мъже може да бъде проследен чак до твърдението на Байрон, че Сауди е разпространил слухове за него и вече известния и всепризнат [[Пърси Шели]], че са в „лигата на кръвосмешението“, отнасящи се за времето, в което двамата поети и добри приятели прекарали във вила Диодати на Женевското езеро през 1816 г. – изказване, което Сауди упорито отхвърля.
[[Файл:Greta Hall.jpg|мини|250п|Грета Хол, Кезуик]]
Въпреки че отначало е радикален поддръжник на [[Френската революция]], Сауди следва пътя на своите приятели поети романтици – Уърдсуърт и Колридж, към консерватизъм. ЛансиранНазначен от ''Tory Establishment'' (политическата партия на торите) за поет лауреат и получател на годишна заплата при тях от 1807 г., той силно подкрепя управлението на [[Робърт Дженкинсън, лорд Ливърпул|лорд Ливърпул]]. Говори против парламентарната реформа („''пътя към разруха с дявола за водач''“), сурово осъжда избиването на хора от така наречената „''революционна паплач''“, убити и ранени от правителствената войска по време на бунта на тълпата, която изисква реформа на парламентарното правителство – т.нар.още наричана „[[клане Питърлу|клането Питърлу]]“, противник е на католическата еманципация. През 1817 г. тайно предлага наказателно транспортиране на обвинените в „клевета“ или „размирици“. Има на ум лица като Томас Джонатан Уолър и Уилям Хоун, спрямо които Сауди призовава да бъде започнатоизготвено съдебно разследване. Подобни поети са виновни – пише той в ''„[[Kуотърли Ривю]]“'' (периодично издание) – за „''разпалване на бурния нрав на производителя и нарушаване на спокойното съдружие на селянина с институции, с които той и предците му са живели в мир.''“ Уолър и Хоун са оправдани, но заплахите принуждаваткарат друга мишена, Уилиам Коббът, временно да емигрира в САЩ.
В някои отношения романтикът изпреварва времето си във връзка с вижданията си за социалната реформа. Например той е един от ранните критици на злините, до които новата индустриална система е довела в Британия впрез началото наранния 19 век. Ужасен от условията на живот в градове като Бирмингам и Манчестър и по-специално от наемането на работа на деца по фабрики, той открито критикува социалната действителност. Симпатизант е на навлизащите социални планове на [[Робърт Оуен]]. Смята, че държавата трябва да наблегне на обществената заетост, за да избегне нарастващата безработица и призовава към всеобщо образование.
Вземайки предвид дистанцирането му от радикализма и неговите опити да подведе под разследване свои бивши съмишленици, не е изненада, че по-малко успешните съвременници на Сауди запазили вярванията и убежденията си, го обвинявататакуват, виждайки го като човек, склонен да се продаде за пари и уважение.
[[Файл:St Kentigern's Parish Church, Crosthwaite, Keswick, Grave of Robert Southey - geograph.org.uk - 638342.jpg|мини|250п|Гробът на поета, Кезуик]]
През 1817 г. излизаСауди е изправен пред подмолна публикация, отнасяща се до неговата пиеса, ''„[[Уот Тайлър]]“ (“Wat Tyler“)'', написана през 1794 г., когато романтикът е на върха на своя радикален период. Това е провокация от страна негови врагове и в опит да бъде засрамен поета лауреат се подчертава неговото вероотстъпничество от първоначалните му идеи като поет до поддръжник на партията ''Тори''. Един от най-свирепите му критици е УилямУилиам Хазлит – английски философ и критик. В книгата си ''“The Spirit of the Age: Or, Contemporary Portraits“'' (сборник с портрети, осмиващи видни английски личности – главно поети и политици) той пише за Сауди следното: „''Той ухажваше Свободата като влюбен юноша, но тя му бе повече любовница, отколкото годеница; от тогава той се ожени за по-възрастната и не много уважавана дама, наречена „Законност“.'' Поетът като цяло игнорира своите критици, но е принуден да се защити, когато УилямУилиам Смит, член на Парламента, се изправя в Камарата на общините на 14 март, за да го атакува. В желанието си да отвърне Сауди пише отворено писмо до парламента, в което обяснява, че винаги се е стремял към намаляване на човешкото страдание и подобряване на условията за живот за всички ниски класи и че е променил вижданията си само що се отнася до „''мерките, с които подобно подобрение може да бъде постигнато''“. Както той казва, научавайки се да разбира институциите в държавата си, се е научил „''да ги цени правилно, да ги обича, почита и защитава''“.
== Критика върху творчеството на Робърт Сауди ==
|
