Свети Георги (Цариград): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 13 интервала (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
== История ==
След [[Завладяване на Константинопол от османските турци|падането на Константинопол]] във властта на османските турци в [[1453]] година основен център на православния живот в преобладаващо мюсюлманския град става кварталът Фенер. Около 1600 патриарх [[Матей II Константинополски]] (1596 – 1603) премества седалището на патриаршията в бившия манастир „Свети Георги“. Църквата е реконструирана много пъти и малко е останало от оригиналния ѝ вид. Патриарх [[Тимотей II Константинополски]] (1612 – 1620) я преустроява и разширява в [[1614]]. Отново е реконструирана при патриарх [[Калиник II Константинополски]] (1694 – 1702). В началото на 18 век (източниците се различават в определянето на точната година) църквата тежко пострадва от пожар. В 1720 патриарх [[Йеремия III]] (1716 – 1726, 1732 – 1733) пише на митрополита на [[Арта]] Неофит: „По милостта и волята на всеблагия Бог, господарите, да им даде Бог дълъг живот, се разчувстваха и ни позволиха да възстановим от основи светата църква на нашия патриаршески и вселенски трон и започнахме това строителство с Божията помощ.“ Възстановителните работи продължават и при патриарх [[Паисий II]] (патриарх на няколко пъти между 1726 и 1754).<ref name="Ecumenical Patriarchate"/>
[[Файл:Byzantine eagle.JPG|мини|250п|Патриаршеският [[двуглав орел]] на входа на църквата]]
Нов голям пожар в 1738 година отново нанася тежки щети на църквата. Едва в 1797 патриарх [[Григорий V Константинополски]] успява да започне мащабни реставрационни дейности. Сегашният вид на църквата е в общи линии плод на това възстановяване.
Църквата е [[кораб (архитектура)|трикорабна]] [[базилика]] с три полукръгли [[апсида (архитектура)|апсиди]] от източната страна и напречен [[нартекс]] от западната. Трите кораба са разделени от колонади, като по протежение на колоните са разположени високи епископски столове от абанос. Така остава широко място за извършване на литургията. Зад олтара [[синтронон]]ът е оформен като полукръг по извитата стена на апсидата с тронове за първосвещениците и по-висок мраморен трон в центъра за патриарха.
При партиарх [[Григорий VI Константинополски]] (1835 – 1840) са направени нови промени, като покривът е вдигнат на днешната му височина. От това преустройство датира [[неокласическа архитектура|неокласическият]] облицован с мрамор вход, който прави екстериора на църквата силно различен от повечето други православни църкви, които обикновено са във [[Византийска архитектура|Византийски стил]]. Последното голямо преустройство на църквата е извършено от патриарх [[Йоаким III Константинополски]] (1878 – 1912). Мраморните плочки в олтара са сменени, синтрононът е обновен, направени са мраморни ковчежета за светите мощи, рамките на иконите са реставрирани и църковната утвар е обогатена със съдове и одежди, дарение от православни християни, предимно извън границите на Османската империя.
Църквата отново пострадва от пожар в [[1941]] и по политически причини не е напърно възстановена чак до [[1991]] година. Най-големите ̀и ценности, спасявани при всеки пожар, са патриаршеският трон, за който се смята, че е от 5 век, няколко редки [[мозаечна икона|мозаечни икони]] и мощите на светците [[Григорий Богослов]] и [[Йоан Златоуст]]. Част от мощите на тези двама светци, задигнати от Константинопол при [[Завладяване на Константинопол от кръстоносците|завладяването на града]] от кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] в 1204 са върнати на храма „Свети Георги“ от папа [[Йоан-Павел II]] в 2004 година. В храма се пазят и мощите на св. великомъченица Евфимия Всехвална. При възстановяването на храма, подето от свещеномъченик Григорий V, са направени два нови престола, като десният (южният) е посветен на Света Евфимия, а левият – на Тримата светители.<ref name="Ecumenical Patriarchate"/>
| |||