Царев брод: Разлика между версии

▲Първите писмени известия за селото са в турските данъчни регистри от [[1573]], [[1620]], [[1676]] и [[1689]] г., където се среща под имената Йенидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим. Селището носи името Енидже (от тур. „без име“) до [[1934]]] г., когато се променят повечето турски имена на селищата в [[България]].

▲През османския период селото има смесено население – [[българи и турци]], като през различни период съотношението им се мени. В средата на XIX в., по време на [[Кримската война]] ([[1853]] – [[1856]] г.) тук се заселват [[татари]], а заедно с тях и [[черкези]]. Така в навечерието на [[Освобождението]] ([[1878]] г.) Енидже е имало население с доста пъстър етнически състав.

▲Интересен е фактът, че от края на XIX до средата на XX в. в Енидже се обособява най-голямата немска колония в България. Това става след като цар Фердинанд I Сакскобургготски в края на XIX в. поканва в България да дойдат немски заселници от [[Бесарабия]], Унгарски и Румънски Банат, с цел да обработват плодородните земи, освободени от турците. Тези немци произхождали от [[Германия]] ([[Ландау]], [[Карлщат]], [[Карлсруе]] и др.) и миграционното им движение в Югоизточна Европа е свързано с политиката и икономиката на великите сили, по-точно с намаляването на територията на Османската империя в полза на влиянието на [[Австро-Унгария]] и [[Русия]] през XIX век.

▲За духовните нужди на католическата немска общност през [[1910]] г. била осветена църква от духовния пастир на католическите немски заселници – отец Франц Крингс. По-късно, през [[1914]] г. църквата прераства в и днес съществуващия католически бенедиктински манастир „Пресвето сърце Исусово“. Религията и религиозните празници са били важен елемент за обединението на немците като етническа общност, за културната идентичност и за диференцирането от други етнически и религиозни групи. При това е имало толерантност в съжителството с другите етноси в Енидже, които били около 10. Ето какво пишат за това в пътеписите си саксонските скаути посетили селото през 30-те години на XX в.:

▲„Ендже сигурно е едно от най-особените села в цяла България. Освен 50-те немски семейства там живеят и [[българи]], [[татари]], [[турци]], [[руснаци]], [[унгарци]], [[албанци]] и [[арменци]]. Ендже вероятно може да се нарича „международно“ село. И въпреки това многообразие на расите селската общност е мирна.”

▲В началото на 40-те години по инициатива на [[Хитлер]] започва голямото преселване на етническите германци, преди всичко от югоизточна Европа, назад в [[Германия]] под лозунга „heim ins Reich“ (назад в родината, в Райха). В това число попадат и царевбродските германци, които по това време наброявали 74 семейства (около 450 души), всъщност те съставлявали по-голямата част от всички германски преселници от България към Германия (834 души). По този начин се приключва 45-годишното съществуване на немската общност в Ендже/Царев Брод. Съвсем незначителен брой немци от тази общност отказва да приема гражданството на Германия и се връща в България поради смесени бракове, сред тях са и потомци на семейство Хумел, които днес живеят в [[Шумен]].