Българска академия на науките: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Структура: добавен е източник |
|||
Ред 68:
Според чл. 10. от Закона на БАН Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на ОС. Нови действителни и дописни членове, както и чуждестранни членове в областта на науката, културата и изкуството, се избират от настоящите академици според правилник, утвърден от събранието на академиците и член-кореспондентите, като броят на академиците не може да надвишава 80 души, а на член-кореспондентите – 120 души. <ref name=":1">[http://web.archive.org/web/20110906065823/http://www.bas.bg/fce/001/0078/files/PravIzborAkademici.pdf Правилник за избиране на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН], сайт на БАН / bas.bg</ref> Още през 70-те години БАН създава Център за българистика. Той се занимава активно с обучението на българите в чужбина, изпраща учебници, лектори и пр. През 80-те години се провеждат два конгреса по българистика в които участват учени от цял свят – над 1300 човека общо. Замислен е и трети конгрес, който трябва да се състои в началото на 90-те години, но орязването на финансирането на БАН спира това начинание.
В БАН също се намира Научният архив, който се ползва със значителна автономност. <ref>http://archiv.cl.bas.bg/</ref>Той създаден още от самото
== Институти и лаборатории ==
| |||