|
Консенсусът в съвременната историческа наука гласи, че въпросът за запазване и разширяване на робството е най-съществената причина, дала начало на отцепването на конфедералните щати от Съюза. Според историка Кенет М. Стамп всяка страна подкрепя щатската или федералната власт, според това което им удобно по всеки въпрос. <ref>Stampp, The Causes of the Civil War, page 59</ref> Така например, Александър Стивънс, вицепрезидент на Конфедерацията, е пример за южен лидер, който в началото на войната поддържа публично твърдението, че робството е крайъгълен камък на Конфедерацията, а след края на войната поддържа твърдението, че войната не е била заради робството, а за правата на щатите. Според Стамп, Стивънс е един от най-пламенните защитници на идеологията на „Изгубената кауза“. <ref>Stampp, ''The Causes of the Civil War'', pp. 63–65</ref>
Историкът Уилям К. Дейвис обръща особено внимание на факта, че Конфередативната конституция изрично защитаваурежда робството: <blockquote> На старата си федерация те бяха казали, че федералната власт няма власт да се намесва в работите на щата по въпросите на робството. На новата си нация те казаха, че конфедерацията няма право да налага конфедерална защитазабрана срещуна робството. От многото свидетелства за факта, че робството, а не правата на щатите, наистина лежат в основата на техните действия, това беше най-красноречивото от всички. <ref>William C. Davis, ''Look Away'', pp. 97–98</ref> </blockquote> Дейвис отбелязва също така, че „Причините и последиците от войната са манипулирани и митологизирани, за да отговарят на политическите цели, минали и настоящи“. <ref>Davis, ''The Cause Lost'' p. ''x''</ref> Историкът Дейвид Блайт допълва, че „употребата на мнимото превъзходство на бялата раса, както като средство, така и като цел“ е ключова характеристика на Изгубената кауза. <ref name="auto">{{Cite book|last=David W. Blight|title=Race and Reunion: The Civil War in American Memory|url=https://books.google.com/books?id=3R-yvmpYaqAC&pg=PA266|year=2001|publisher=[[Harvard University Press]]|isbn=978-0-674-00332-3|page=259}}</ref> Историкът Алън Нолан пише: <blockquote> ... наследството на Изгубената кауза в историята е карикатура на истината. Карикатура, която изцяло погрешно представя и изкривява материята. Със сигурност е време да преосмислим разбирането си за този решаващ елемент от нашето минало и да го направим от гледището на историята, неподправена от изкривяванията, лъжите и романтичната сантименталност на мита за изгубената кауза. <ref>Gallager and Nolan, p. 29</ref> </blockquote> Уилям К. Дейвис разказва за множество „несериозни“ митовете около войната, като опитите на „Конфедеративни партизани“ гражданската война да се „преименува“ в историческата памет на „Война на Северната агресия“, или по думите на Александър Стивънс, „Междущатска война“: опити да се отрече, че Гражданската война е действителна гражданска война. <ref>Davis, ''The Cause Lost'', p. 178</ref>
== Източници ==
|
