Разлика между версии на „Въстание на Ивайло“

м
Bot: Automated text replacement (- пък + )
м
м (Bot: Automated text replacement (- пък + ))
 
Смъртта на българския цар шокира византийския император [[Михаил VIII Палеолог]], който скоро се е преместил от [[Константинопол]] в [[Одрин|Адрианопол]] с цел да наблюдава по-отблизо положението в България. Той планира да използва кризата за своя собствена полза, но след като разбира, че въстанието е битка между съсловията, той решава да помогне на българската аристокрация да разбие този враг на България, а също и потенциален такъв на Византия. Михаил VIII намира подходящ претендент за българския трон – [[Иван Асен III|Иван]], син на цар [[Мицо Асен]], живеещ във Византия. Иван е женен за дъщеря му и се провъзгласява за цар на България под името Иван Асен III. Византийците изпращат дипломати в Търново с предложение царица Мария да отстъпи трона си, докато византийската армия настъпва на север.
 
Последвалите събития изненадват византийците. Мария започва преговори с Ивайло и му предлага ръката и короната си. Византийските историци я обвиняват в нарушаване на моралния дълг към съпруга си, но новината за това само озлобява чичо ѝ – Михаил VIII и засилва желанието му за власт.<ref name="an">Андреев, стр. 224</ref> В началото тя иска да управлява сама, но поделянето на властта с Ивайло осигурява сина ѝ Михаил като наследник на трона.<ref name="an"/> Ивайло пък е склонен да приеме това с мотива, че Мария му дава това, което той е възнамерявал да вземе със сила.<ref name="an"/> Все пак той се страхува от такова споразумение, тъй като може да се сближи с целите си и може да бъде предаден от поддръжниците си. Все пак той приема.<ref name="an"/>
 
=== Походи срещу монголите и византийците ===