Константин I и християнството: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Решението на Константин да спре преследването на християни е решаващ момент в ранното християнство, понякога споменавано като триумф на църквата. През 313, Константин и [[Лициний]] издават [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]], разрешавайки християнското преклонение. Константин се превръща в голям закрилник на църквата и е почитан като светец и [[равноапостол]] от [[Православна църква|Православната църква]], [[Нехалкедонски църкви|Нехалкедонската църква]] и [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]].
== Преди Константин ==
Първите писмени сведения за преследване на християни от страна на римската империя са от 64 г. Според, [[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], император Нерон опитва да обвини християните з а [[Голям пожар в Рим (64)|големия пожар в Рим]]. Според християнската традиция по време на управлението на Нерон, апостолите [[Петър (апостол)|Петър]] и [[Павел (апостол)|Павел]] са превърнати в мъченици в Рим. Сред днешните историци обаче има спорове дали римското правителство разграничава християните от еврейте преди измененията на [[Fiscus Judaicus|eврейския данък]], направени от [[Нерва]] през 96 г. След тези изменения от християните не се изисква да плащат данъка.
Два века и половина, християните са жертва на спорадични и местни преследвания. Отказа им да участват в имперския култ е смятан за акт на измяна и е наказван с екзекуция. Най-широкото официално преследване е проведено от [[Диоклециян]]. По време на голямото преследване (303-311), императора нарежда всички християнски домове и сгради да бъдат разрушени, а свещените им книги да бъдат иззети и изгорени. Християните са арестувани, измъчвани, осакатявани, изгаряни, оставяни да гладуват и са принуждавани да участват в гладиаторски битки за забавление на публиката. Голямото преследване официално приключва през април, 311, когато [[Галерий]], старши император на [[Тетрархия|тетрархията]] издава указ за толерантност, давайки на християните правото да практикуват религията си. Въпреки това никаква част от собствеността им не е върната.
== Източници ==
| |||