Авъл Хирций: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени |
м Грешно изписано име. |
||
Ред 3:
[[Хирций]] е като [[легат]] през [[54 г. пр.н.е.]] във войската на [[Гай Юлий Цезар]] в [[Галия]]. През 50 пр.н.е. отива като посланик на Цезар в [[Рим]]. По време на [[Гражданска война на Цезар|гражданската война]] служи първо при Цезар в [[Испания|Хиспания]]. 48 пр.н.е. става [[народен трибун]]. 47 пр.н.е. е при Цезар в [[Антиохия]], следващата година е [[претор]]. 45 пр.н.е. Хирций е управител, с [[империум]] на [[проконсул]], на [[Цизалпийска Галия]] и [[Галия|Нарбоненсис]]. Цезар го номинира с [[Гай Вибий Панза Цетрониан]] като [[Консул (Древен Рим)|консул]] за [[43 г. пр.н.е.]]
Първо привърженик на [[Марк Антоний]], Хирций e привлечен от личния му приятел [[Марк Тулий Цицерон]] на [[сенатор]]ската страна. Той идва с войска, за да нападне Марк Антоний, който по това време обсажда Мутина. Заедно с [[Октавиан]] постига оттеглянето на Антоний, но на 21 април е убит в [[Битка при Мутина|битката]]. Хирций е почетен с държавно погребение, заедно с
Хирций вмъква към ''[[Записки за Галската война|De Bello Gallico]]'' ''(„Записки за Галската война“)'' на Цезар една осма книга, посветена на приятеля му [[Луций Корнелий Балб Стари]]. Той е авторът и на ''[[Bellum Alexandrinum]]''. Изглежда не е написал, а само е издател също и на ''[[Bellum Africum]]'' и ''[[Bellum Hispaniense]]''. Кореспонденцията на Хирций с Цицерон е издадена в девет книги, но голяма част е загубена. Цицерон му посвещава един недовършен ''Dialog De fato'' („За съдбата“), в който дискутира за възгледите на античните философски школи за човешката съдба.
| |||