Едуард Бейлиъл: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
оказана помощ
Ред 1:
{{Инкубатор-проверка}}
{{в инкубатора}}
{{в инкубатора} {{помощ}}
Сепаратист, обявил се за шотландски крал 1333-1340 г с протекцията на английският крал Едуард III
 
'''Едуард Бейлиъл''' (ок. 1283 – 1367) е претендент за шотландския трон по време на Втората [[войни за шотландска независимост|война за шотландска независимост]] (1332 – 1357). С протекцията на английския крал [[Едуард III]] той управлява части от кралството между 1332 и 1356 г.
 
== Произход ==
ДжонБащата Белиъл/Балиолна Едуард, (бащата[[Джон наI Е.Балиол)Бейлиъл|Джон Бейлиъл]], който бил посочен през 1292 г от Едуард за крал на Шотландия, биле от френски произход. В документите той сам се е назовавал "Jehan„Jehan de Bailleul"Bailleul“. Дълго време обаче не е ясно, къде се намира наследственото му имение. Сеньорите от Аржантан (Орн) се стремели към честта да се нарекат наследници на Джон БалиолБейлиъл. Самият Джон Балиол обаче нарича себе си "Крал„Крал на Шотландия и господар на Байол - ан - Вийо"Вийо“ (което се намирнамира във Франция, департаментадепартамент Сом.). Джон БалиолБейлиъл умира в друго свое владенивладение, което също е във Франция - – Епикур<ref>J.Pelham, Maitland "The„The Early Homes of Baliols"Baliols“ Transactions and Journal of Procediing of the Dumriesshire and Galloway National History and Antiquarian Society 3 rd series, vol VIII 1934, p. 235- – 242" - – цит . в : Дюшен, Мишел; История на Шотландия, ИК Рива 2008</ref>
 
== Борба за трона ==
ПрезСмъртта 1332на англичанитекрал дават[[Робърт сражениеI (Шотландия)|Робърт I]] значително отслабва Шотландия, тъй като неговият наследник Дейвид II е още дете, а двамата най-способни военачалници Дъглас и Рандолф също умират. Възползвайки се от това, Едуард Бейлиъл с подкрепата на английския крал Едуард III дава сражение на шотландците през 1332 (Battle of Dupplin Moor), в което убиват регентарегентът, графаграф на Карик, е иубит, пленявата много шотландски благородници. Едуардса Балиолпленени. /Едуард Бейлиъл се самопровъзгласява за крал на Шотландия през септември 1332 г. и бърза да се закълне във вярност пред английската корона. От този момент Шотландия се разделя на "патриоти"„патриоти“ и "колаборационисти"„колаборационисти“. Патриотите веднага издигат за нов регент, Андрю Мъри, зетя на Робърт Брус. Той пък изпраща невръстния крал във Франция, за да го спаси от Бейлиъл и англичаните. В Шотландия избухва гражданска война, която бързо прераства в англо-шотландска (война). БейлиълБейлиъ, обаче се оказва слаб политик и пълководец - – въпреки подкрепата на англичаните, рода Къмин и други големи васали, той не успява да се справи с привържениците на Робърт Брус. По-голямата част от страната гледа на него като на марионетка на Едуард III. .Още през същата година -1332 - той е изненадан в местността Анан от войските на Андрю Мъри и Арчибалд Дъглас (брат на сподвижника на Робърт Брус, Джеймс Дъглас) и едвам се спасява с бягство в Англия. <ref>Summerson, Trueman & Harrison 1998, p. 18</ref> .<ref>Дюшен, Мишел; История на Шотландия, ИК "Рива"„Рива“, 2008 г, с. 117</ref>
 
В еуфорията шотландците решават да преследват врага навътре в страната. Едуард III обявява мирниятмирния договор за нарушен и следователно - невалиден. Той нахлува с голяма армия в Шотландия. Регентът, граф Мъри е пленен при Лохмабен, а крепостта Роксбъро пада; Берик за пореден път е обсаден. Съвременните историци изчисляват убитите шотландци в тази война на 10 000, 12 000 или дори 15 000-, цяла катастрофа за тази изтерзана от войниизтерзаната страна. С благоволението на Едуард III, Едуард Бейлиъл е възстановен на престола. Този път много благородници го признават. В ръцете на "патриотите"„патриотите“ остават не повече от пет крепости в южната част на страната. Бейлиъл отстъпва на Едуард III, Роксбъро, Пибълс, Дъмфрис, Линлитглоу, Хадингтън, Джедбъро, Силкърк , Еткрик и почти всички земи южно от [[Фърт ъф Форт]]. Французите обаче не забравят, че шотландците са традиционни френски съюзници и скоро започват голяма френско-английска война, която завършва с окончателно прогонване на Бейлиъл в Англия през 1340 г.<ref>Дюшен, Мишел, История на Шотландия, ИК "Рива"„Рива“ 2008 г. стр.118</ref>
 
Бейлиъл окончателно се отказва от претенциите си за шотландския трон на 20 януари 1356 г. в замяна на английска пенсия. Той прекарва остатъка от живота си без да взема участие в политическия живот. Умира през 1367 г. в Уитли, Донкастър, Йоркшър.
<br />
 
== Източници ==
<references />
 
{{превод от|en|Edward Balliol|958285716}}
2. '''Френският произход на Едуард Бейлиъл'''
 
Джон Белиъл/Балиол, (бащата на Е.Балиол), който бил посочен през 1292 г от Едуард за крал на Шотландия бил от френски произход. В документите той сам се е назовавал "Jehan de Bailleul". Дълго време обаче не е ясно, къде се намира наследственото му имение. Сеньорите от Аржантан (Орн) се стремели към честта да се нарекат наследници на Джон Балиол. Самият Джон Балиол обаче нарича себе си "Крал на Шотландия и господар на Байол - ан - Вийо" (което се намир във Франция, департамента Сом.). Джон Балиол умира в друго свое владени, което също е във Франция - Епикур<ref>J.Pelham, Maitland "The Early Homes of Baliols" Transactions and Journal of Procediing of the Dumriesshire and Galloway National History and Antiquarian Society 3 rd series, vol VIII 1934, p. 235-242" - цит . в : Дюшен, Мишел; История на Шотландия, ИК Рива 2008</ref>