Изгубената кауза на Конфедерацията: Разлика между версии

'''Изгубената кауза на Конфедерацията''', или само Изгубената кауза, е [[История на САЩ|американска]] [[Фалшифициране на историята|псевдоисторическа]] <ref>Duggan, Paul (November 28, 2018). [https://www.washingtonpost.com/news/magazine/wp/2018/11/28/feature/the-confederacy-was-built-on-slavery-how-can-so-many-southern-whites-still-believe-otherwise/ "The Confederacy Was Built on Slavery. How Can So Many Southern Whites Think Otherwise?"] ''[[The Washington Post]]''. Retrieved March 2, 2020</ref> <ref>"The Black and the Gray: An Interview with Tony Horwitz" (1998). ''Southern Cultures'', vol. 4, no. 1, p. 15.</ref> негационистична, идеология, която поддържа твърдението, че каузата на [[Конфедеративни американски щати|Конфедерацията]] по време на [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] е била справедлива и героична. Идеологията поддържа привидните ценности на довоенния юг, и гледа на войната като борба, на първо място, за съхраняване на начина на живот в [[Юг (САЩ)|Американския юг]] <ref name="Gallagher1">{{Cite book|editor-last=Gallagher|editor-first=Gary W.|title=The Myth of the Lost Cause and Civil War History|url=https://books.google.com/books?id=5SJvUWYDBhUC&pg=PA28|year=2000|publisher=Indiana UP|isbn=978-0253338228}}</ref>, или като защита „правата“ на отделните щати срещу „северната агресия“. В същото време, поддръжниците на идеологията за изгубената кауза омаловажават или отричат напълно централната роля на робството в назряването и избухването на войната.

Особено интензивни периоди на пропагандиране на „Изгубената кауза“ са времената на [[Първа световна война|Първата световна война]], когато умират последните ветерани от Конфедерацията, и започва борба за запазване на тяхната памет и наследство, както и по време на [[ Движение за граждански права |Движението за граждански права]] през 50-те и 60-те години на 20. век, като реакция към нарастващатенарастващата обществена подкрепа за [[ Расово равенство |расовото равенство]]. Целта на мероприятия от тези периоди, като вдигане на паметници на ветерани на Конфедерацията, и идеологизирането на учебниците по история, е формирането на бъдещите поколения [[Бели хора в САЩ|бели]] в Юга, за които „истинските“ причини на Юга за борба със Севера да еса изгубената кауза и „северната агресия“, и те да подкрепят политики за расова дискриминация. Така, „изгубената кауза“ се превръща в основен наратив на поддръжниците на расистките движения в САЩ. <ref name="auto">{{Cite book|last=David W. Blight|title=Race and Reunion: The Civil War in American Memory|url=https://books.google.com/books?id=3R-yvmpYaqAC&pg=PA266|year=2001|publisher=[[Harvard University Press]]|isbn=978-0-674-00332-3|page=259}}</ref>

Идеолозите на „Изгубената кауза“ обикновено представят каузата на Конфедерацията като благородна и нейните лидери като образци на старомодно кавалерство, които били победени от армиите на [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] поради техния числен и технически превес, които надделели над превъзходните военни умения и смелост на Юга. Привържениците на „Изгубената кауза“ също осъждат програмите за възстановяване след Гражданската война, за които твърдят, че са умишлен опит на северните политици и [[ Carpetbagger Спекулация|спекуланти]] да задържат Юга надолу. Темата за изгубената кауза също се превръща в основен елемент при определяне на половите роли в белия юг, като им вменява запазването на „семейната чест“. <ref>Karen L. Cox, ''Dixie's Daughters: The United Daughters of the Confederacy and the Preservation of Confederate Culture'' (University Press of Florida, 2003)</ref> Изгубената кауза е вдъхновила множество паметници, мемориални комплекси и религиозни нагласи в Юга. <ref>Charles Reagan Wilson, ''Baptized in Blood: The Religion of the Lost Cause, 1865 – 1920'' (University of Georgia Press, 2011)</ref>

Основно твърдение на „Изгубената кауза“ е, че робството не е основната причина за Гражданската война. <ref>{{Cite book|editor-last=Sheehan-Dean|editor-first=Aaron|title=A Companion to the U.S. Civil War|url=https://books.google.com/books?id=-bfQAgAAQBAJ&pg=PT837|year=2014|publisher=Wiley|isbn=9781118802953|page=837}}</ref> За да достигнат до това заключение, поддръжниците на идеологията пренебрегват декларациите за отцепване на конфедералите щати, декларациите на конгресмените, напуснали Конгреса, за да се присъединят към Конфедерацията, и конституционното уреждане на въпроса с робството в Конфедеративната конституция. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wallbuilders.com/confronting-civil-war-revisionism-south-went-war/|заглавие=Confronting Civil War Revisionism: Why the South Went To War|автор=Barton|първо_име=David|издател=Wallbuilders|достъп_дата=June 11, 2018}}</ref> Те също отричат или омаловажават писанията и изказванията на военни лидери на конфедерацията както във военно, така си в следвоенно време <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/politics/archive/2015/06/what-this-cruel-war-was-over/396482/|заглавие=What This Cruel War Was Over The meaning of the Confederate flag is best discerned in the words of those who bore it.|автор=Coates|първо_име=Ta-Nehisi|труд=The Atlantic|достъп_дата=13 June 2017}}</ref> (Виж напимер Корнърстоунската реч). Привържениците поддържат отцепването на южните щати като защита срещу заплаха от Севера на техния начин на живот, и твърдят, че съюзът нарушава правата на щатите, гарантирани от Конституцията. Те смятат, че всеки щат е имал правото да се отцепкиотцепи, което Северът отрича категорично. Изгубената кауза представя Юга като по-привързан към [[ Християнски ценности |християнските ценности]] от „алчния Север“. Изгубената кауза представя робството като по-скоро доброволно, отколкото жестоко, като твърди, че това е дало на робите [[Християнство|християнството]] и „цивилизацията“. Историите за щастливи роби често се използват като пропаганда в опит да се защити робството. Една от най-важните конфедерационистки организации:, Организацията на единните дъщери на Конфедерацията, огранизиратогранизира „Комитет на мемориала на верния роб“ и издигатиздига мемориала Хейуърд Шепърд в [[Харпърс Фери]], [[Харпърс Фери, Западна Вирджиния|Западна Вирджиния]]. Историите за щастливи роби са били използвани за обяснение и пропаганда на робството сред северняците. Техен основен наратив са собствениците на роби, които са мили към своите роби. <blockquote> </blockquote>{{quote|Сервилните инстинкти [на робите] им позволяват да са доволни от това, което имат, а упоритият им труд благославя земята, на която живеят, с неизмерими богатства. Тяхното себеотдаване им дава сигурна работа…никога не е съществувала по-щастлива взаимна зависимост между труд и капитал. Изкусителят дойде, като змията от Еденската градина, и ги разврати с вълшебната дума „свобода“. Той сложи оръжия в ръцете им, и приучи тяхната скромна, но емоционална природа, на актове на насилие и кръвопролитие, и ги изпрати да разорят техните благодеятели.|Президентът на Конфедерацията Джеферсон Дейвис, ''The Rise and Fall of the Confederate Government'' (1881) <ref>{{cite book|editor-first=Janice A. |editor-last=Radway |title=American Studies: An Anthology|url=https://books.google.com/books?id=3D9FE-UfYxEC&pg=PA529|year=2009|publisher=John Wiley & Sons|page=529|isbn=9781405113519}}</ref>|title=|source=}}

* Отцепването е оправдан и конституционен отговор на северната културна и икономическа агресия срещу южния начин на живот, от който робството е часчаст. Югът се бори за своята независимост;

* Робството е положително явление. То не се основава на икономическа алчност; и робите са щастливи и лоялни към добронамерените си господари. Робството е било добро за робите, чийто живот е бил много по-добър, отколкото би бил в Африка, или това, което те биха имали като свободни чернокожи на Север, където има многобройни расистки безредици. (Черните се възприемат като чужденци, имигранти, които отнемат работа от белите, като работят за по-малко, а също така са сексуално агресивни. ) На робството не е бил присъщ расизма, и не е имало масови изнасилвания, варварски условия на труд, бруталност, бой с камшик, принудителна раздяла на семейства и други унижения; <ref>Gallagher and Nolan p. 16. Nolan writes, "Given the central role of African Americans in the sectional conflict, it is surely not surprising that Southern rationalizations have extended to characterizations of the persons of these people. In the legend there exist two prominent images of the black slaves. One is of the "faithful slave"; the other is what [[William Garrett Piston]] calls "the happy darky stereotype".</ref>

* Allgood идентифицира „идеалът на южния кавалер“ в Изгубената кауза. Той присъства силно в трудове върху конфедеративни партизани, които се сражават в тила на Съюза, като Нейтън Бедфорд Форест, Търнър Ашби, [[Джон Сингълтън Мосби]] и Джон Хънт Морган . Писатели възвеличават тяхната смелост в предварително загубена битка, както и тяхната мъжественост, умения по езда и боен дух; <ref>Colt B. Allgood, "Confederate Partisans and the Southern Cavalier Ideal, 1840 – 1920". ''Southern Historian'' (2011). Vol. 32, pp. 28 – 42.</ref>

* Конфедеративните генерали, като например Робърт Е. Лий, Алберт Сидни Джонстън и [[Стоунуол Джаксън|Стоунъул Джексън]] олицетворяват добродетелите на южното благородство и се бият смело и честно. От друга страна, северните военни лидери се характеризират с ниски морални стандарти, като пример за това е ШерманскияШерманският поход и опожаряването на долината Шенандоа от [[Филип Шеридан]] през 1864 г. Генералът от Съюза [[Юлисис Грант]] често се представя като алкохолик; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rbhayes.org/research/hayes-historical-journal-the-problem-of-ulysses-s.-grant/|заглавие=Hayes Historical Journal: The Problem of Ulysses S. Grant|труд=Rutherford B. Hayes Presidential Library & Museums|език=en|достъп_дата=2017-09-11}}</ref>

Най-силните символи на Изгубената кауза са образите на Робърт Е. Лий, Алберт Сидни Джонстън и митът за атаката на Пикет . Дейвид Улбрих пише: „Вече почитан по време на войната, образът на Робърт Е. Лий бе обгърнат от мистицизъм, разпространен в южната култура след нея. Запомнен като водач, чиито войници лоялно ще го последват във всяка битка, колкото и да е невъзможна, Лий се превръща в икона на Изгубената кауза и идеала на довоенния южен [[джентълмен]], честен и благочестив човек, който безкористно служи на Вирджиния и конфедерацията. Тактическият блясък на Ли при СекъвдСекънд Бъл Рън и [[Битка при Чансълърсвил|Чансълърсвил]] се превърнапревръща в легенда, и въпреки че поепоема пълната си отговорност за поражението в [[Битка при Гетисбърг|Гетисбург]], Лий останаостава до голяма степен непогрешим за южняците и бешетой пощаден от критиките на историците съвсем доскоро." Виктор Дейвис Хансен посочва, че

Алберт Сидни Джонстън е първият офицер, назначен за генерал от [[Джеферсън Дейвис]] и водач на конфедеративните сили в на западния фронт. Смъртта му по време на първия ден на битката при Шило вероятно е довела до поражението на Конфедерацията в този конфликт. <ref name="Ul1222">Ulbrich, p. 1222.</ref>

Друг виден и влиятелен популяризатор на „Изгубенана кауза“ е [[Дейвид Уорк Грифит|Д. В. Грифит]], с отбелязалия значителен успех филм „''Раждането на една нация“'' (1915 г.), базиран на романа „Мъжът от клана“ на Диксън. Диксън и Грифит си сътрудничат при „''Раждането на нацията“.'' Историкът Дейвид Блайт пише: <blockquote> Порочната идея на Диксън, че чернокожите са причинили Гражданската война със самото си присъствие, и че северният радикализъм по време на Реконструкцията развращава чернокожите като раса във варварство, става рамка на мита за героичната бдителност на Юга. С неохота членовете на Ку Клукс Клан – бели мъже – трябвало да вземат закона в свои ръце, за да спасят южните жени от сексуалната бруталност на черните мъже. Визията на Диксън обобщава отношението на хиляди и създава, в колективната памет, мита за това как войната може да е загубена, но Реконструкцията е спечелена – от Юга и мирната нация. Под формата на бяла кавалерия, Ку Клукс Клан спира корумпираното правителство, предотвратява анархията на „негърското управление“ и най-вече спасява бялото превъзходство. <ref>{{Cite book|last=David W. Blight|title=Race and Reunion: The Civil War in American Memory|url=https://books.google.com/books?id=3R-yvmpYaqAC&pg=PA266|year=2001|publisher=[[Harvard University Press]]|isbn=978-0-674-00332-3|page=111}}</ref> </blockquote> И в романа, и във филма, [[Ку-клукс-клан|Ку Клукс Клан]] (KKK) е представен като организация с цел продължаване на благородните традиции на Юга от довоенното време, и на героичния войник на Конфедерацията, като защитава южната култура от посегателства, и южната жена, от изнасилванията и покушенията на политическите опортюнисти от севера и осводобените роби. Възраждането на ККК пред 1910-те и 1920-те се отдава на ''Раждането на една нация''. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/politics/archive/2016/12/second-klan/509468/|заглавие=When Bigotry Paraded Through the Streets|автор=Rothman|първо_име=Joshua|труд=The Atlantic|достъп_дата=January 3, 2019}}</ref> Филмът остава трайна следа в историята на американския расизъм; емблематичните изгаряния на кръстове от KKK са базирани на романа на Диксън и филма, направен по него – KKK никога преди това не са горили кръстове. Този ритуал е бил шотландска традиция, наречена "Crann Tara", предназначена да събира кланове за война. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/guides/z3xhhv4|заглавие=Were Scots responsible for the Ku Klux Klan?|труд=BBC Guides|достъп_дата=January 3, 2019}}</ref>

В романите си за Сарторис, [[Уилям Фокнър|Уилям Фолкнер]] говори за привържениците на „Изгубената кауза“, но същевременно отбелязва, че самият идеал е погрешен и остарял. <ref>{{Cite book|last=David W. Blight|title=Race and Reunion: The Civil War in American Memory|url=https://books.google.com/books?id=3R-yvmpYaqAC&pg=PA266|year=2001|publisher=Harvard University Press|isbn=978-0-674-00332-3|pages=292, 448 – 49|quote=[quoting [[Robert Penn Warren]] on Faulkner, Blight writes:] If respect for the human is the central fact of Faulkner's work, what makes that fact significant is that he realizes and dramatizes the difficulty of respecting the human. Everything is against it, the savage egotism, the blank appetite, stupidity and arrogance, even virtues sometimes, the misreading of our history and tradition, our education, our twisted loyalties. That is the great drama, however, the constant story.}}</ref>

„Изгубената кауза“ достигна десетки милиони американци в най-продавания роман от 1936 г.: ''[[Отнесени от вихъра]]'' на [[Маргарет Мичъл]], и едноименния [[Отнесени от вихъра (филм)|филм,]] от 1939 г., носител на „Оскар“. Хелън Тейлър пише: <blockquote> ''Отнесени от вихъра'' изпълниха своята идеологическа задача. Това произведение запечата в масовата култура една въодушевена носталгия за бляскавата плантация и подреди едно йерархично общество, в което робите са част от „семейството“ и са в мистична връзка междусъс собственика им и щедрата земя, на която тези роби работят за него. Романът засегна красноречиво големите теми – макар и от [[Елитаризъм|елитарна]] гледна точка – война, любов, смърт, расови и класови конфликти, пол и поколение), които са общозначими, без значение граници и култури. <ref>{{Cite book|last=Helen Taylor|editor-last=Perry|editor-first=Carolyn|title=The History of Southern Women's Literature|year=2002|publisher=LSU Press|isbn=978-0-8071-2753-7|pages=258 – 67|chapter=''Gone with the Wind'' and its Influence|chapterurl=https://books.google.com/books?id=uQSYeomI_CAC&pg=PA266}}</ref> </blockquote> Блайт допълва: <blockquote> Тези поддръжници на „Изгубената кауза“ обединиха Америка в едно чисто, невинно състояние, характеризиращо се с дълбокото убеждение, че тези конфликти от нейното минало са били наложени от външни на нея световнитесветовни сили. Страната, която загуби, придоби увереността, че каузата ѝ е правилна и добра. Една от идеите, която изгубената кауза насади дълбоко в националната култура е, че дори когато американците загубят, те печелят. Такова беше посланието, несломимият дух, който Маргарет Мичъл въплъти в героинята си [[Скарлет О'Хара]] в „''Отнесени от вихъра“.'' <ref>{{Cite book|last=David W. Blight|title=Race and Reunion: The Civil War in American Memory|url=https://books.google.com/books?id=3R-yvmpYaqAC&pg=PA266|year=2001|publisher=[[Harvard University Press]]|isbn=978-0-674-00332-3|pages=283 – 84}}</ref> </blockquote>

Филмът на Дисни „Южна песен“ от 1946 г. е първият, който съчетава игрални кадри с анимационни. <ref name="indiewire1">Sergio (February 4, 2016). [https://web.archive.org/web/20170930123525/https://www.indiewire.com/2016/02/regarding-song-of-the-south-the-film-that-disney-doesnt-want-you-to-see-2-156540/ "Regarding ‘Song of the South’ – The Film That Disney Doesn’t Want You to See."] ''IndieWire.com''. Retrieved January 22, 2019.</ref> В него актьорът Джеймс Баскет играе чичо Рем, освободен роб, пълен с радост и мъдрост от живота си в робство. Критиката за него казва „Подобно на други подобни филми от периода, чиято тема също е предвоенния Юг, робите във филма всички са добродушни, услужливи, досадно весели, доволни и винаги готови да помогнат на бял човек в нужда с някакъв ценен житейски урок, който не са научили по време на робството. Всъщност те никога не се наричат роби, а са представени като квартални работници, които доброволно помагат на доброжелателни собственици на плантации. " Компанията Дисни не издава този филм на DVD, за разлика от другите си стари филми.

Филмът от 2003 г. „Богове и генерали“ за гражданската война в САЩ, базиран на едноименния роман на Джеф Шаара от 1996 г., е пример за съвременно отстояване на идеологията на „Изгубената кауза“ с представяне на Конфедерацията в благоприятна светлина. <ref name="Film Review: Gods and Generals">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://teachinghistory.org/nhec-blog/25077|заглавие=Film Review: Gods and Generals|автор=Woodworth|първо_име=Steven E.|труд=Teaching History|достъп_дата=7 June 2017}}</ref> <ref name="Movie Review: Gods and Generals">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.smh-hq.org/gazette/godsgenerals.html|заглавие=Movie Review: Gods and Generals|автор=Feis|първо_име=William B.|труд=The Society for Military History}}</ref> <ref name="GODS AND GENERALS (2003)">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rottentomatoes.com/m/gods_and_generals/|заглавие=Gods and Generals (2003)|труд=[[Rotten Tomatoes]]|достъп_дата=7 June 2017}}</ref>

В статията си за ''Journal of American History'', историкът Стивън Е. Уудърт характеризира филма като съвременен преразказ на митанамита за „Загубена кауза“. <ref name="Film Review: Gods and Generals">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://teachinghistory.org/nhec-blog/25077|заглавие=Film Review: Gods and Generals|автор=Woodworth|първо_име=Steven E.|труд=Teaching History|достъп_дата=7 June 2017}}</ref> За Уудуърт този филм е „най-проконфедеративният филм от ''Създаването на една нация'', истинско възвеличаване на робството и предателството“.

Историкът Уилям К. Дейвис обръща особено внимание на факта, че Конфередативната конституция изрично урежда робството: <blockquote> На старата си федерация те бяха казали, че федералната власт няма властправо да се намесва в работите на щата по въпросите на робството. На новата си нация те казаха, че конфедерацията няма право да налага конфедерална забрана на робството. От многото свидетелства за факта, че робството, а не правата на щатите, наистина лежат в основата на техните действия, това беше най-красноречивото от всички. <ref>William C. Davis, ''Look Away'', pp.&nbsp;97 – 98</ref> </blockquote> Дейвис отбелязва също така, че „Причините и последиците от войната са манипулирани и митологизирани, за да отговарят на политическите цели, минали и настоящи“. <ref>Davis, ''The Cause Lost'' p.&nbsp;''x''</ref> Историкът Дейвид Блайт допълва, че „употребата на мнимото превъзходство на бялата раса, както като средство, така и като цел“ е ключова характеристика на Изгубената кауза. <ref name="auto">{{Cite book|last=David W. Blight|title=Race and Reunion: The Civil War in American Memory|url=https://books.google.com/books?id=3R-yvmpYaqAC&pg=PA266|year=2001|publisher=[[Harvard University Press]]|isbn=978-0-674-00332-3|page=259}}</ref> Историкът Алън Нолан пише: <blockquote> ... &nbsp; наследството на Изгубената кауза в историята е карикатура на истината. Карикатура, която изцяло погрешно представя и изкривява материята. Със сигурност е време да преосмислим разбирането си за този решаващ елемент от нашето минало и да го направим от гледището на историята, неподправена от изкривяванията, лъжите и романтичната сантименталност на мита за изгубената кауза. <ref>Gallager and Nolan, p.&nbsp;29</ref> </blockquote> Уилям К. Дейвис разказва за множество „несериозни“ митовете около войната, като опитите на „Конфедеративни партизани“ гражданската война да се „преименува“ в историческата памет на „Война на Северната агресия“, или по думите на Александър Стивънс, „Междущатска война“: опити да се отрече, че Гражданската война е действителна гражданска война. <ref>Davis, ''The Cause Lost'', p.&nbsp;178</ref>