[[Файл:Boris-III-ID-card.jpg|мини|Лична карта на Борис III]]
[[Файл:Royal Monogram of King Boris III of Bulgaria.svg|мини|ляво|Царски монограм на Борис III]]
<br />[[Файл:Tsar Boris III 1934.jpg|мини|Борис III, министър-председателят Кимон Георгиев и княз Кирил при откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания, София, 9 септември 1934 г.]]▼
Роден е на [[30 януари]] (18 януари стар стил) [[1894]] г.<ref name="dnevnik2128171" /> в [[Царски дворец (София)|Двореца]] в [[София]]. Пълното му име е '''Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски'''. Негов католически кръстник е папа [[Лъв XIII]], а православен кръстник е император [[Николай II (Русия)|Николай II]]. Източноправославното кръщение става през 1896 г. в Софийската катедрала, като императорът кръстник се представлява от руския генерал Кутузов. През [[Балкански войни|Балканските]] (1912 – 1913 г.) и [[Първа световна война|Първата световна война]] участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; [[подполковник]] (1916 г.), [[генерал-майор]] (1918 г.). Царят има романс с младата принцеса [[Мария Румънска]], но политически пречки осуетяват брака им <ref>[https://web.archive.org/web/20141215104519/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=689820 Цар Борис III делил брат си с любовници], интервю на Мариела Балева с Михаил Топалов, в-к Труд, 27 ноември 2010.</ref> В края на Първата световна война е прогласен за цар на България след абдикацията на баща си.
Борис III санкционира [[Деветоюнски преврат|преврата от 9 юни 1923 г.]] След провала на режима, установен с [[Деветнадесетомайски преврат|преврата от 19 май 1934 година]], страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.
▲[[Файл:Tsar Boris III 1934.jpg|мини|Борис III, министър-председателят Кимон Георгиев и княз Кирил при откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания, София, 9 септември 1934 г.]]
