Георги Борисов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души)
мРедакция без резюме
Ред 14:
| повлиян =
| повлиял =
| награди = [[Владимир Башев (награда)|„Владимир Башев“]] (1977)<br/>„[[Златен ланец]]“ (1999)<ref>„Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995- – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.</ref><br/>[[Иван Николов (награда)|„Иван Николов“]] (2001) <br/>[[„Милош Зяпков“ (награда)|„Милош Зяпков“]] (2009)
| брак =
| подпис =
Ред 23:
 
== Биография ==
Роден е на [[17 юли]] [[1950]] г. в [[София]]. Завършва [[9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“|Френската езикова гимназия]] в родния си град и [[Литературен институт „Максим Горки“|Литературния институт „М. Горки“]] в [[Москва]] (1974). През 1974 – 1976 г. отбива редовната си военна служба, от която се уволнява като младши лейтенант от запаса. Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт“ (1976 – 1981), завeждащзавеждащ отдел „Документална и художествена литература“ в „Профиздат“ (1986 – 1989), продуцент на направление „Литература и публицистика“ в БНТ (1994). От създаването на сп. „[[Факел (списание)|Факел]]“ (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел“ (1991 – 1995) и „Факел експрес“ (1995). От началото на 2009 г. е главен драматург на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов]]“
 
Под неговото съставителство и редакция от 2005 г. започва да излиза библиотечната поредица на изд. „Факел експрес“ и „Жанет 45″ „Нова проза“, в която са включени българските преводи на съвременни руски автори, сред които [[Василий Гросман]], [[Василий Аксьонов]], [[Сергей Довлатов]], [[Владимир Войнович]], [[Юз Алешковски]], [[Юрий Мамлеев]], [[Виктор Ерофеев]], [[Евгений Попов]], [[Анатолий Корольов]], [[Саша Соколов]], [[Едуард Лимонов]], [[Людмила Улицкая]], [[Михаил Шишкин]].
Ред 30:
 
== Творчество ==
Автор е на поетичните книги „По пладне някъде в началото“ (1977), „Оставете души“човека“ (1981), „Врати“ (1986), „Пришълец“ (1992), „Живият бог“ (1997), „Картаген“ (2000), „Точно в три“ (2008), „Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода“ (стихотворения и преводи на български и руски език, 2012, Москва, „Центр книги Рудомино“), „Нищо“ (2015), на множество публикации документална и художествена проза, сред които „Хиатус“ (2007) в съавторство с Анатолий Корольов (сп. „Иностранная литература“, кн. 8, 2008), публицистични и критически статии, есета, литературни анкети и разговори (Б. Окуджава, Ю. Нагибин, Д. Пригов, А. Кучаев, М. Розанова, Вл. Буковски, Е. Евтушенко, Юз Алешковски, Вл. Шаров, Виктор Ерофеев, Е. Попов, А. Корольов, М. Шишкин, С. Гандлевски, Ал. Кабаков, А. Цветков, Св. Василева, П. Ореховски, З. Прилепин, Ю. Андрухович и др.).
 
Превежда руски, френски и английски поети (Ал. Пушкин, Ал. Блок, В. Хлебников, Д. Хармс, К. Симонов, М. Светлов, А. Вознесенски, Е. Евтушенко, Ю. Кузнецов, Й. Бродски, Ю. Алешковски, Г. Аполинер, Р. Флинт, Дж. Балабан). Негови стихове са включвани в почти всички представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и др. и са публикувани на повечето европейски езици.