Христо Явашев – Кристо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Биография: форматирам |
м →Биография: форматирам |
||
Ред 16:
| баща = Владимир Явашев
| майка = Цвета Димитрова
| брак = [[Жан-Клод дьо Гийебон]]}}
'''Христо Владимиров Явашев''' (известен като '''Кристо''') е американски [[скулптор]], [[художник]] и [[Авангард (изкуство)|авангард]]ист от български произход, прославил се заедно със съпругата си Жан-Клод дьо Гийебон с оригиналните си пространствени [[Инсталационно изкуство|художествени инсталации]], опаковащи с плат различни предмети – от [[пишеща машина]] и [[телефон]] до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Негови работи са опаковането на сградата на Райхстага в [[Берлин]] и на Пон Ньоф – най-стария мост в [[Париж]], опъването на 38-километрови платнени завеси в [[Калифорния]] и разполагането на платнени портали в [[Сентръл парк]] в [[Ню Йорк]].
Ред 25:
{{цитат|– Христо, напуснахте Вашето отечество [[България]] на 21 годишна възраст. Как се случи това?<br>– Учих в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в [[София]] до 1956 г. и никога не бях напускал България. Тогава посетих роднините си в [[Прага]]. Имах само [[студент]]ско удостоверение със себе си и реших: Никога няма да се върна в тази глупава България, оставам в Прага, тя е по-близо до [[Западен свят|Запада]]. Тогава в [[Будапеща]] избухна [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]]. Стотици хиляди избягаха от [[Източен блок|комунистическите страни]] на [[Западен свят|Запад]], включително и аз.|{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.zeit.de/zeit-magazin/2017/12/christo-kuenstler-flucht-rettung | заглавие = Ich war 16 Jahre lang ein Staatenloser (16 години бях безотечественик) | достъп_дата = 2020-06-12 | достъп_ден_месец = | достъп_година = | автор = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-04-03 | година = | месец = | формат = | труд = | издател = ZEITMAGAZIN | страници = | език = de | eзик-скрит = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = }}}}
През 1958 г. пристига в [[Париж]], където среща бъдещата си съпруга [[Жан-Клод дьо Гийебон]] (родена ''Jeanne-Claude Denat de Guillebon''), с която по съвпадение са родени в един и същи ден и която започва да работи с него. „Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство“ е едно прочуто нейно изказване. Използват като художествен похват опаковането на предмети – от [[пишеща машина]] и [[телефон]] до мостове и цели сгради. С все по-мащабни творби, и не само опаковки, изкуството им се категоризира като ''Environmental Art'', изкуство на средата. Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно да бъдат запазени – с което са сродни с „пърформанс артс“. За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват проектите си на общинари, политици, еколози, граждани. Всички произведения са финансирани със собствени средства, но самите те не са обект на продажба; творците не се представляват от агенции и не са свързани с дарения, подкрепа, реклама. Приходи няма и от продажба на плакати, на автографи, на сувенири, на книги или филми. Доходите им са единствено от скиците и подготвителните рисунки за неговите работи, които се ценят и се продават на високи цени.
Жан-Клод умира от мозъчен кръвоизлив на 18 ноември 2009 г.
| |||