Христо Явашев – Кристо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Биография: форматирам
м →‎Биография: форматирам
Ред 25:
{{цитат|– Христо, напуснахте Вашето отечество [[България]] на 21 годишна възраст. Как се случи това?<br>– Учих в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в [[София]] до 1956 г. и никога не бях напускал България. Тогава посетих роднините си в [[Прага]]. Имах само [[студент]]ско удостоверение със себе си и реших: Никога няма да се върна в тази глупава България, оставам в Прага, тя е по-близо до [[Западен свят|Запада]]. Тогава в [[Будапеща]] избухна [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]]. Стотици хиляди избягаха от [[Източен блок|комунистическите страни]] на [[Западен свят|Запад]], включително и аз.|{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.zeit.de/zeit-magazin/2017/12/christo-kuenstler-flucht-rettung | заглавие = Ich war 16 Jahre lang ein Staatenloser (16 години бях безотечественик) | достъп_дата = 2020-06-12 | достъп_ден_месец = | достъп_година = | автор = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-04-03 | година = | месец = | формат = | труд = | издател = ZEITMAGAZIN | страници = | език = de | eзик-скрит = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = }}}}
 
През 1958 г. пристига в [[Париж]], където среща бъдещата си съпруга [[Жан-Клод дьо Гийебон]] (родена ''Jeanne-Claude Denat de Guillebon''), с която по съвпадение са родени в един и същи ден и която започва да работи с него. „Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство“ е едно прочуто нейно изказване. Използват като художествен похват опаковането на предмети – от [[пишеща машина]] и [[телефон]] до мостове и цели сгради. С все по-мащабни творби, и не само опаковки, изкуството им се категоризира като ''Environmental Art'', [[изкуство на средата]]. Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно да бъдат запазени – с което са сродни с „пърформанс„[[пърформанс]] артс“. За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват проектите си на общинари, политици, еколози, граждани. Всички произведения са финансирани със собствени средства, но самите те не са обект на продажба; творците не се представляват от агенции и не са свързани с [[дарение|дарения]], подкрепа, [[реклама]]. Приходи няма и от продажба на плакати[[плакат]]и, на автографи[[автограф]]и, на сувенири[[сувенир]]и, на [[книга|книги]] или филми[[филм]]и. Доходите им са единствено от [[скица|скиците]] и подготвителните рисунки за неговите работи, които се ценят и се продават на високи цени.
 
Жан-Клод умира от мозъчен кръвоизлив на 18 ноември 2009 г.