Христо Явашев – Кристо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Биография: форматирам |
→Биография: допълвам |
||
Ред 22:
Произлиза от стар [[разград]]ски род. Дядо му е академик [[Анани Явашов]], открил руините на древния римски град [[Абритус]]. Баща му е Владимир Явашев, [[инженер]], роден в гр. [[Варна]]. Майка му, Цвета Димитрова, е родом от [[Солун]], дъщеря на македонски търговец. Леля му, Дора Явашева, е съпруга на видния български политик [[Иван Багрянов]]. Негови братя са известният актьор [[Анани Явашев]] и инж. Стефан Явашев.
От [[1953]] г. учи във [[Национална художествена академия|ВИИИ „Н. Павлович“]]. През [[
{{цитат|– Христо, напуснахте Вашето отечество [[България]] на 21 годишна възраст. Как се случи това?<br>– Учих в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в [[София]] до 1956 г. и никога не бях напускал България. Тогава посетих роднините си в [[Прага]]. Имах само [[студент]]ско удостоверение със себе си и реших: Никога няма да се върна в тази глупава България, оставам в Прага, тя е по-близо до [[Западен свят|Запада]]. Тогава в [[Будапеща]] избухна [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]]. Стотици хиляди избягаха от [[Източен блок|комунистическите страни]] на [[Западен свят|Запад]], включително и аз.|{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.zeit.de/zeit-magazin/2017/12/christo-kuenstler-flucht-rettung | заглавие = Ich war 16 Jahre lang ein Staatenloser (16 години бях безотечественик) | достъп_дата = 2020-06-12 | достъп_ден_месец = | достъп_година = | автор = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-04-03 | година = | месец = | формат = | труд = | издател = ZEITMAGAZIN | страници = | език = de | eзик-скрит = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = }}}}
Така Христо остава в [[Прага]] - само с временно [[разрешение за пребиваване]] и без никакви пари. Издържа се, рисувайки [[портрет]]и. Един ден случайно се запознава с група [[лекар]]и, които му разказват, че също се готвят за бягство. Христо се сближава с тях и всички заедно решават да [[подкуп]]ят един [[митница|митничар]], който успява да ги скрие в [[пломба|пломбиран]] [[вагон]] на товарен [[влак]]. През цялото време бегълците се страхуват, че митничарят може да ги издаде. Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните [[куче]]та. Чак когато преминават границата с [[Австрия]], бегълците започват да тропат по вратите на вагона. Във [[Виена]] Кристо търси помощ при стар приятел на баща си.<ref name="dw">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dw.com/bg/%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B8%D1%85-%D1%87%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-37984072 | заглавие = И тогава реших, че няма да се върна в България | достъп_дата = 2020-06-12 | достъп_ден_месец = | достъп_година = | автор = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-03-17 | година = | месец = | формат = | труд = | издател = [[Дойче Веле]] | страници = | език = | eзик-скрит = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = }}</ref>
През 1958 г. пристига в [[Париж]], където среща бъдещата си съпруга [[Жан-Клод дьо Гийебон]] (родена ''Jeanne-Claude Denat de Guillebon''), с която по съвпадение са родени в един и същи ден и която започва да работи с него. „Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство“ е едно прочуто нейно изказване. Използват като художествен похват опаковането на предмети – от [[пишеща машина]] и [[телефон]] до мостове и цели сгради. С все по-мащабни творби, и не само опаковки, изкуството им се категоризира като ''Environmental Art'', [[изкуство на средата]]. Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно да бъдат запазени – с което са сродни с „[[пърформанс]] артс“. За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват проектите си на общинари, политици, еколози, граждани. Всички произведения са финансирани със собствени средства, но самите те не са обект на продажба; творците не се представляват от агенции и не са свързани с [[дарение|дарения]], подкрепа, [[реклама]]. Приходи няма и от продажба на [[плакат]]и, на [[автограф]]и, на [[сувенир]]и, на [[книга|книги]] или [[филм]]и. Доходите им са единствено от [[скица|скиците]] и подготвителните рисунки за неговите работи, които се ценят и се продават на високи цени.
| |||