Разлика между версии на „Минамото но Йоритомо“

редакция без резюме
No edit summary
Етикети: Визуален редактор добавен етикет nowiki в статията
No edit summary
{{Редактирам}}{{Личност|шогун
| име = Минамото, но Йоритомо
| портрет = Minamoto no Yoritomo.jpg
}}
 
'''Минамото но Йоритомо''' ({{lang|ja|源 頼朝}}, 9 май 1147 – 9 февруари 1199) е основоположникът и първият ''[[шогун]]'' на [[Шогунат Камакура|шогуната Камакура]] на [[Япония]]. Управлява от 1192 до 1199.<ref>Nussbaum, Louis-Frédéric. (2005). "Minamoto no Yoritomo" in [[Nussbaum, Louis-Frédéric. (2005). "Minamoto no Yoritomo" in Japan Encyclopedia, p. 635, p. 635, at Google Books.|Japan Encyclopedia]]'', p. 635'', p. 635, at Google Books.</ref> Будисткото му име е '''Букошогендайзенмон''' (武皇嘯原大禅門).
 
== Биография ==
[[Файл:Seigan-ji (Nagoya) sanmon.JPG|ляво|мини|Портата на Сейган-джи в [[Нагоя]], мястото на бившата семейна вила и родното му място.]]
Йоримото е третият син на [[Минамото но Йошитомо]], наследник на клана [[Минамото]] (Сейва Генджи), а официалната му съпруга Урахиме е дъщеря на [[Фудживара но Суенори]], който е член на знаменития клан [[Фудживара]]. Йоритомо е роден в семейната вила в [[Атсута]] в [[Нагоя]], провинция Овари<ref>"系図纂要(Keizusanyo)"</ref><ref>"尾張名所図会(Owarimeishozue)"</ref><ref>"尾張志(owarishi)"</ref> (дн. Сейган-джи). По онова време дядото на Йоритомо, Минамото но Тамейоши, е глава на Минамото. Подобно на [[Бенкей]], името от детството му е Онивакамару (鬼武丸). Той е потомък на [[Сейва (император)|император Сейва]].<ref><nowiki>[https://www.britannica.com/biography/Minamoto-Yoritomo</nowiki> www.britannica.com]</ref>
 
През 1156 г. фракционните поделения в двора избухват в открита война в столицата. Император Тоба и синът му император Го-Ширакава са настраната на Фудживара но Тадазане, Фудживара но Тадамичи и Тайра но Кийомори (член на клана на Тайра), докато император Сутоку е на страната на по-младия син на Тадазане - – Фудживара но Йоринага. Това е известно като [[Хогенско въстание]].<ref>Sansom, George (1958). ''A History of Japan to 1334''. Stanford University Press. pp. 210–211210 – 211, 255–258255 – 258. ISBN <bdi>0804705232</bdi>.</ref>
 
== Източници ==