Разлика между версии на „Меншой брат“

м
редакция без резюме
м
 
Хребетът Медвежий е формиран през [[Плейстоцен]]а, когато се образуват две припокриващи се [[калдери]] с диаметър 14 x 18 км и 10 x 12 км. На дъното им се издигат няколко [[Лавов купол|лавови купола]], [[Пепелен конус|пепелни конуси]], разположени са свързани лавови полета и малко езеро. Сега това е вулканичен комплекс, състоящ се от 4 малки, близко разположени [[стратовулкан]]а, подредени по линията изток-запад и един вулкан на запад от тях. Най-източният и най-висок, [[Медвежий (вулкан)|Медвежий]], се намира извън западната калдера, по крайбрежието на [[Тихия океан]]. Угасналият Средни и активните Тукап и [[Кудрявий (вулкан)|Кудрявий]] лежат западно от тях. Вулканът Меншой брат се издига в западната част на голямата калдера, а основата му се слива с тази на Кудрявий.<ref name="GVP"/>
 
Меншой брат е вулкан с голям, екструзивен [[лавов купол]], три [[Вулканичен кратер|кратера]] и странични [[ШлакаШлаков конус|шлакови]] конуси]].<ref name="GVP"/> [[Диаметър]]ът в основата на купола е 600 – 700 м, но поради мощния пласт [[Брекча|брекчи]], натрупани около нея, се увеличава до 1300 м.<ref name="КатМин">{{икона|ru}} [https://catalogmineralov.ru/deposit/iturup/ Каталог минералов/Месторождения полезных ископаемых Кудрявый вулкан]</ref> Височината му над дъното на калдерата достига 200 – 250 м, което означава, че той се издига на 563 м над морското ниво.<ref name="GVP"/><ref name="ГГ">{{икона|ru}} [http://www.kuriles-history.ru/up/lib/volcano.pdf Академия наук СССР Сибирское отделение, Институт вулканологии/Г. С. Горшков/Вулканизм Курильской островной дуги/стр.58, 59]</ref> Куполът на вулкана е покрит с три относително нови [[Лавов поток|лавови потока]]. Северният, с размери 200 – 700 м, ляга върху челната част на потоците от вулкана Кудрявий.<ref name="КатМин"/>
 
В началото на северозападните и югоизточните склонове на купола са се появили два малки паразитни шлакови конуса, разстоянието между чиито кратери е над 500 м. Кратерът на северозападния е полуразрушен и широко отворен на северозапад, а от него се е излял слаб поток от лава. Югоизточният е с диаметър 70 м, напълно затворен, но в южната му основа има пукнатина, от която са изтекли голям брой мощни лавови потоци с обща площ 5 км<sup>2</sup>, дължина 4 – 5 км и на места достигат бреговете на Славното езеро.<ref name="КатМин"/><ref name="ГГ"/> Изтичането на лава от този кратер се е случвало минимум 5 пъти. При този процес газовете са продължили да се отделят от потоците гореща [[лава]] и върху нея са се образували миниатюрни кратери, от които са се изляли съвсем малки количества лава. При изстиването си те са останали във вид на малки лавови конуси с диаметър 3 – 4 м и височина 1,5 – 2 м, които стърчат над повърхността на основния лавов поток.<ref name="КатМин"/>