Разлика между версии на „Вулкан на Заварицки“

м
 
[[Геоморфология|Геоморфологичният]] анализ, някои геоложки и [[Тектоника на плочите|тектонични]] данни, разположението на [[Фумарола|фумаролните]] полета, характерът на разпределение на дълбочините в езерото, както и резултатите от магнитометричните измервания, водят до извода, че калдерата е формирана в резултат на експлозивно изригване с последващо разширяване, като резултат от ерозионни процеси.<ref name="Tect"/>
 
Склоновете на конуса, в който е развита третата калдера, имат характерната за стратовулканите форма с 30° наклон на върха и 8° – 0° в основата. Повърхността му е покрита с плитки, радиални пукнатини. Към Охотско море завършва с невисок отстъп, на който лавата е покрита с няколко пласта пирокластити. Стените на вътрешната калдера, врязана в централния конус, разкриват слоиста структура, характерна за стратовулканите, с преобладаващи пирокластични материали над лавата. Пластовете се пресичат от издутини, [[Апофиза (геология)|апофизи]] и многочислени вертикални [[дайки]] с променливо сечение. Една от дайките завършва със страничен [[шлаков конус]], покрит от последвали лавови напластявания. При по-отдалечените югозападни части пирокластитите преобладават над лавата.<ref name="Tect"/>
 
Най-вътрешната калдера обхваща не само връхната част на централния конус, но и южното му подножие, както и прилежащите части на атриото. Ръбът на калдерата се спуска на юг, като започва от най-високата точка (484 м) и постепенно достига до 230-метрова височина, където изчезва на нивото на атриото. Южната половина на калдерата е врязана като падина директно до плоскостта на атриото. Дълбочината ѝ, измерена от най-високата точка на билото е 515 м.<ref name="Tect"/>