Горна баня: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-до сегашната +до съвременната); козметични промени |
м Bot: Automated text replacement (-([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 21:
Общо 34-те кореняшки рода ([[Сървански]], [[Богровски]], [[Антанасови]], Петкови, Бистричански, Кятови, Кържови, Божкови и др.) живеели през 18 – [[19 век]] в селска община, като разпределили помежду си общите задължения. Богровските от създаването на селото се грижели за поддържането на минералния извор. Големият им двор започвал на изток от банята и площада пред нея, обхващал мястото на днешния хотел, на запад стигал до съвременната улица „Синьото езеро“, а от север и от юг бил ограден от днешните улици „Дон“ и „Гръстниче“. Божковите се грижели за общинската гора и пашата на добитъка и т.н. По време на османската власт в Горна баня не са живели турци. Турски бей пришълец купува през 50-те години на 19 век имоти в района над днешната жп гара и създава чифлик, който след [[Освобождение на България|Освобождението]] е купен от княз [[Александър I Български|Александър Батенберг]], а след детронацията му държавата го изкупува от неговите наследници.
В близост, имотите заключени между ул. „[[Д-р Люба Григорова]]“ и бул. „[[Никола Петков]]“ (в южна посока), са били притежание на придворния градинар, а терените, попадащи под бул. Никола Пенков, около № 138 (стар № 67), представлявали градини със специално [[Изкуствен отбор|селектирани]] от него видове – загубено [[културно наследство]], поради решението (взето през 60-те – 70-те години на 20 век), булевардът („Никола Петков“) да бъде изграден именно от там, като се изостави павираният път ([[ул. „Божидарица“]]), прокаран успоредно на [[Жп|ЖП]] линията, по който преминавал (от 1940 г.) и първият [[Тролейбус|тролей]] на София (и България), марка „MAN“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.com/2011/04/blog-post_13.html|заглавие=Първата тролейбусна линия в България|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=Стара София|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.12.2019}}</ref>
През [[1938]] г. селото има население от 3100 души, като на 11 април същата година Горна баня става квартал на София.<ref>[http://stara-sofia.blogspot.bg/2012/04/blog-post_23.html stara-sofia.blogspot.bg]</ref>
Ред 27:
== Минерална вода ==
[[Файл:Завод на минерална вода "Горна Баня 1".jpg|дясно|мини|„Булминвекс – ГБ“ ЕООД]]
[[Файл:GornaBanyaMineralWaterPlant.jpg|мини|ляво|
Известна от векове, [[Минерална вода|минералната вода]] от изворите в Горна Баня е изследвана за първи път в края на миналия век от А. Тегартен. Поради особената си известност, лечебни качества и използването ѝ във водоливната промишленост, минералната вода от Горна Баня е една от най-всестранно, дългогодишно и често проучваната в страната.
| |||